И. Инджов: Тревожни тенденции в българската медийна среда

Изключително тревожни са тенденциите в българската медийна среда и тяхното състояние е утежнено, което се споделя още миналата година и от изследването на "Фрийдъм хаус". Изследването определи, че българските медии са частично свободни и са на 76 място от 196 държави, съобщава БГНЕС.

Само припомням, че българските медии бяха сред свободните 2001-2002 г., каза политологът и експерт по масови комуникации д-р Иво Инджов. Той формулира тази констатация при представянето на изследователския проект "Корупцията в българските печатни медии", който стартира с подкрепата на Фондация "За свободата" Фридрих Науман и Посолството на САЩ в България. Тенденциите в българското общество не могат да не се отразяват и на журналистиката, която не е скрита "зад китайска стена", както се изрази той. Продължава натискът върху българските медии – политически и икономически, което води и до журналистическа автоцензура в България, какъвто извод прави Асамблеята към Съвета на Европа. Наблюдава се концентрация на медиите и липса на стандарти за независимост – тенденции, която се наблюдава от години, подчерта Инджов.
Той отдели седем изключително тежки проблема в българската медийна среда. Булевардизиране – липсата на обществени медии и на сериозни медии с превес на жълтото; медиите и конкретни журналисти се превръщат в пиари на икономически и политически структури, като по този начин липсва ценностна система за развитие на гражданското общество и на дневен ред излизат политически и икономически интереси; концентрация на собствеността на медиите, като много от тях са зависими от големи корпорации или политически среди; непрозрачност на медийната собственост и опитите да има регистър в СЕМ на електронните медии и на Съюза на издателите за печатните медии засега е безуспешен, като има и медии, които са финансиране от офшорни фирми; възход на жълтата преса, защото при нея казаните полуистини и полулъжи може да има и критичност, която липсва в сериозните медии; неадекватна държавна политика в медийната регулация и примерът е за непрекъснатите съмнителни практики на СЕМ и КРС; последният най-фрапантен факт е, че беше разрешено от НС собствениците на рекламни агенции да имат правото да придобиват и електронни медии; продължава и изключително държавното и чрез реклами финансиране на БНТ и БНР, като никоя политическа сила, била на власт, не се наема да промени това статукво; влошаването на икономически възможности заради финансовата криза са отразява на легитимните финансии на медиите – те публикуват изключително много скрита реклама, както и ниското заплащане на журналистите, което ги прави зависими.
Този проект ще се реализира в няколко фази, като първата е за изследване на корупционните практики в периода 1989 – 2009 г. сред печатните медии в България. Идеята е на втората фаза да бъдат обхванати електронните медии и онлайн медиите, посочи Инджов. Проектът ще се осъществява заедно с Центъра за изследване на демокрацията и с участието на мрежа от анализаторите, под ръководството на социолога Татяна Буруджиева. В семинара-дискусия участват ръководителят на проекта на Фондация "Фридрих Науман" за Югоизточна Европа – Петър-Андреас Бохман, Винсънт Кампос, пресаташе в Посолството на САЩ в България, Тихомир Безлов, гл. експерт в Центъра за изследване на демокрацията, доц. Орлин Спасов, ръководител на Катедра "Радио и ТВ", във Факултета по журналистика на СУ, много журналисти, експерти. Модератор на дискусията, предизвикала голям интерес, е Аспарух Панов – координатор на проектите на Фондация "Фридрих Науман" за България и Македония.