Прокуратурата погва Доган и за Оня списък?

Извършил ли е Ахмед Доган предателство и държавна измяна по аферата Оня списък? Сравними ли са по размер щетите от всичко това дори и с хонорара му от 1,5 млн. лева по хидроинженерни проекти, който в момента се разследва от правоохранителните ни органи? След като в петък сензационното издание на 19’ – Супер 19’ публикува разказ за аферата, прокуратурата е на път да възобнови диренето по Оня списък.

На 4 февруари 1992 г. тайните служби докладват, че лидерът на ДПС Ахмед Доган и неговият частен секретар Мехмет Тефик, впоследствие тровен и едва спасен в Правителствена болница, са посетили турското посолство. Поради важността на срещата на нея с малко закъснение пристига лично посланикът на комшиите Орал, макар и болен. На него Доган предава лично документи, сред които и списък с имена и данни, съставляващи държавна тайна. Националната служба за сигурност установява, че въпросният списък съдържа служители на Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Всички те са агенти под прикритие на дипломатическа работа в българските мисии в 38 държави. Списъкът съдържа 1300 имена, включително посланици. Наред с тях в него попадат от шофьори до бизнесмени в чужбина, включително такива с фирми в съответните държави, които работят по линия на научно-техническия шпионаж и носят на България милиарди долари годишно от дейността си.

Посочва се чинно кои от тях са офицери, на кои наши служби са на подчинение, къде се намират, какви са техните легенди. Това е на практика цялото българско разузнаване и е безпрецедентен случай в историята на България. Във всякакво време – дали преди или след 9 септември, дори за разкриването на едно име от Оня списък наказанието е само едно – разстрел! Наред със списъка, на турците са дадени документите: Рекапитулация, Симбиозата МВР – МВнТ – МВнР, БОДК, Превратът 1981 г., Праворзадавателните органи, Дом Витгенщайн – Виена.

С един удар са разбити службите, сигурността, дипломацията и външната търговия. Макар с два месеца и половина закъснение, по случая е заведено дело. На 23 април 1992 г. с него се заема прокурорът от главна прокуратура Асен Арсов. Според него има достатъчно данни по Наказателно-процесуалния кодекс за преписката на НСС, в която подробно са описани всички списъци, справки, докладни записки, обяснения, експертни мнения по Оня списък. В папката, доста обемист том, са побрани 204 листа.

Делото се образува кой знае защо срещу неизвестен извършител, който във времето “от декември 1991 г. до февруари 1992 г. е разгласил сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени и станали известни по служба и от това могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата”.

След предаването на Оня списък в турското посолство на 4 февруари, вторник, около 18,30 ч. Мехмет Тефик свъни от дома си в кабинета на подполковник Иван Терзийски – зам. началник на управление Балкански страни в НСС и иска спешна среща. Тя се състои в 8 без 10 същата вечер под надлеза в жк Дружба в София в автомобил. На срещата присъства и друг офицер, разкри Дарик.

Тефик, че същия ден в 13.30 е придружил Ахмед Доган в турското посолство. Там той предал за фотокопиране няколко документа, твърдейки че ги е получил от тогавашния външен министър Стоян Ганев и от бившия зам. министър на външните работи Живко Попов. По-късно Тефик успява да направи копия на документите, дадени от лидера му на турците, и да ги занесе на НСС.

В следващия брой на Супер 19’ – в петък, 23 април, сагата продължава. Как в резултат на отговора на властта, турския лидер сваля правителството на Филип Димитров.