ОЛИГАРСИТЕ: Загубените битки на Овчаров

Борис Ангелов

Той никога не се е държал агресивно. Грижливо е изчаквал своя момент. Какво наложи да настъпи пълна промяна в имиджа и поведението на един от най-устойчивите политици на съвременна България?
Румен Овчаров, който миналия ден обяви, че си отива от шефските позиции в БСП, вероятно е стигнал до преливане на чашата поради медийната атака на ексдепутатката Мария Капон.
И не толкова заради обвиненията в подписване на неизгодни споразумения с Русия, които по нейни сметки са стрували на България 2 милиарда, или заради намеците за негови задгранични сметки на “Британските и Вирджинските острови”. А заради точката на пречупване, отвъд която човек просто скача...
Овчаров попада в политиката като технократ, въпреки че официалният старт на кариерата му според уикипедия е като 31-годишен партиен секретар в Енергопроект. Все едно, през 1996 г. е избран за министър на енергетиката в прословутия кабинет Виденов.
Година по-късно става депутат след нежната революция и така я кара до днес. Върхът на кариерата му е завръщането на министерското кресло в икономиката и енергетиката през лятото на 2005 г.
Той обаче не успява да задържи поста цял мандат. През лятото на 2007 г. е отстранен от премиера Станишев поради завихрянето на два чутовни скандала в неговия ресор: Случаят Топлото за източването на Топлофикация - София и Казусът Булгартабак.
Те не успяват да го сломят, но и двете битки са изгубени. Понеже опонентите са в буквален и преносен смисъл Тежка категория. По Топлофикация на тепиха срещу Овчаров е Бойко Борисов – вчера кмет - днес премиер, а по Булгартабак е Делян Пеевски – вчера зам.-министър - днес влиятелен депутат от ДПС.
Съвземането на Овчаров от нокдауни е негов специалитет. Той успява да преживее не само личното си крушение в битката за кмет на София през 1999 г. срещу Стефан Софиянски, но и още 3 поредни провала на кандидатите на БСП за същия стол – през 2003, 2005 и 2007 г.
Въпреки всички тези загуби обаче Овчаров успя да остане несменяем лидер на социалистите в столицата. Най-тежката загуба бе при последната битка - на Бриго Аспарухов срещу Бойко Борисов преди две години. Тогава БСП инкасира в София най-лошия си резултат в историята – много по-печален примерно от този на парламентарните избори тази година. Левицата не стигна дори до резервираната си втора позиция в Града.
Лидерът на БСП Сергей Станишев спести унижението на местната организация и нейния лидер, макар да можеше да си позволи да бъде не просто високомерен, а унищожителен с бившия си министър.  
Вероятно, за да му върне жеста, Овчаров до преди броени дни не спираше да твърди, че мандатът на БСП от 2005 до 2009 г., въпреки катастрофалния изборен резултат, е бил “безспорно успешен”, както и съответния премиер.
Позиция, която енергетикът кой знае защо рязко смени. Той дори запита: “Кой е Станишев”. И си спомни, че бил спуснат за лидер от президента Първанов. Същия, от когото Овчаров има загубени битки за партийния председателски трон в миналото.
И с когото има отдавнашен и изнесен от него в медиите спор кой да говори с Русия по енергийните и икономическите теми.
Спор, в който може би всъщност се и корени отпадането му от кабинета на Тройната коалиция. Също както Бакърджиев отпадна от Костовото правителство, в което минаваше за силен играч, след като се почувства фаворит на Москва и татко му уреди посрещане с фанфари на правителствения ВИП, предавано директно и извънредно по БНТ. Такива работи в политиката не се прощават. Не само от медиите. Много повече от лидерите по отношение на техните подгласници. 
Дали разиграването на битка срещу Станишев и Първанов би могло да се превърне в спечелена политическа война за Овчаров, питат се журналистите и политолозите? Шансовете на енергетика не бива да бъдат подценявани, тъй като освен своето явно оръжие Георги Кадиев той има и тайно – заместничката му Илияна Йотова, една от първите медийни дами на републиката.
Въпросът е как и дали Овчаров ще успее да ги използва в поредната – пета за него Битка за София. За пореден път енергетикът е заложник на медиите и само от тях зависи дали ще го подкрепят и ще наклонят везните в негова полза. Или пък ще насочат пръст надолу и той ще напусне политическата арена.
Все пак ще победи ли този път Румен?
Руснаците биха отговорили така: Ще поживеем, ще видим!