Облагане на свръхпечалбите на Лукойл – да, но не по начина на МИ и Д. Добрев: Топикономистите

Топикономисти – от екс финансовия зам.-министър по приходите Георги Кадиев отляво до шефа на Института за пазарна икономика Красен Станчев – отдясно, са единодушни, че облагане на свръхпечалбите на Лукойл у нас, които ИПИ оценява на 400 М ЛВ. МЕСЕЧНО през последната година, трябва да има, но начина, по който се предлага в проектозакон на депутата Д.Добрев всъщност няма да донесе нужните приходи – технологията му е сбъркана. Освен това, оказва се, че и другият водещ дистрибутор на горива у нас – наполовина американска собственост - ИНСА, ще бъде засегнат от санкции, тъй като и той внася руски нефт, както уточнява Кадиев. Ето как:
„Лукойл печели бясно и не го крият.

Веднъж, защото добива собствен петрол от собствени находища, а го "продава" на друга своя компания на цена на сорт Урал. Втори път, защото ако преди година международните цени за процесинг (обработка) на тон петрол в рафинерия бяха 100 $, сега са 300 $, които остават за Нефтохим в Бургас и ни ги калкулират в крайната цена. Трети път, защото при определяне на крайната цена калкулират цена на петрол Брент, която днес е към 40$/барел по-висока от техния петрол Урал. Просто такива са цените на пазара, разбирай на конкуренцията, и Лукойл вдига своите до тези нива или съвсем малко под тях, колкото да каже "ние сме евтини". И е факт, че и в Гърция и Сърбия е по-скъпо. В този смисъл идеята на Делян Добрев да се вземе част от тази свръх-печалба е добра.

Въпросът винаги е в детайлите:

А. Лукойл не е единствен вносител на руски петрол. Такъв е и Инса Ойл, и това трябва да се отнася и за нея, въпреки близостта до определени политици (например Горанов работеше за Общинска банка, когато собственикът на Инса Ойл я купи).

Б. Идеята е да се облага вноса на вход в България, и то само частта, която е за вътрешен пазар (около 40% от вноса на петрол от Лукойл). Ще се облага с вноска, равна на разликата в цената между двата сорта петрол, а не с данък или такса, и ще отива във Фонд за сигурност на енергийната система (ФСЕС), който ще се разплаща с бензиностанциите, които пък ще връщат пари от всеки литър само на физическите лица.
При сегашната разлика в цената между Брент и Урал приходите ще са около 1,5 млрд.лв. на година. Тъй като потреблението на горива от физически лица е горе-долу 1,3 млрд. литра на година, това наистина прави по около 1 лев на литър.

Но юридическите лица, земеделски производители и др. остават извън подпомагането. А и ФСЕС са две стаи хора без никакъв капацитет да контролират такава мрежа от бензиностанции и фактури, за разлика от НАП, които плащат тези 0.25 лв./литър сега.
Идеята на икономическо министерство, ако правилно съм информиран, е друга - да вземе среднопретеглена печалба на Лукойл-Нефтохим за последните 3 години (2019-2021) и да обложи горницата от печалбата за 2022 с 33%. Само че средната печалба на Лукойл-Нефтохим е под нулата- загуба от 80 млн.лв. през 2019, загуба от 508 млн.лв. за 2020 и печалба от 68 млн.лв. за 2021. Тази година ще направят около 60 млн.лв., и ние ще обложим с 33%, което е 20 млн.лв.

Бълха го ухапала Лукойл, защото истинската печалба отива в швейцарското му  подразделение Литаско, а него няма как да обложим.
Поради което и считам, че предложението, което правителството се готви да направи, всъщност е слабо".

Пламен Валентинов