Без МС ветото не може да падне: Конституционалист

Видян 2279 пъти | Коментари 0
Гласували 2

“Без решение на МС за вдигане на ветото пред Република Северна Македония (РСМ) не може да се мине”, заяви пред Dir.bg конституционалистът проф. Пламен Киров. Според него няма как НС, комисия или някой депутат да носят отговорност за подобна позиция. “Чл. 105 от Конституцията изрично урежда, че ръководството на вътрешната и външната политика, се осъществява от кабинета. Тоест, органът, който ръководи и осъществява външната политика, това е МС. Кабинетът първо трябва да вземе отношение и след това да поиска от НС санкция”, подчерта той.

Проф. Киров недоумява защо специалистите по външна политика, МИО и македонистите от ведомството на Теодора Генчовска не изготвиха експертни становища за споразумението на Париж за РСМ.

“Редно би такава експертиза да бъде коректно предадена от министъра на външните работи на едно заседание на МС, на което да бъде обсъдена позицията по френското предложение, след това МС спокойно може да вземе решение”, посочи той.

“Но да се заобикаля външното министерство е дълбоко нередно. Самата комисия по външна политика нищо не може да реши. Това е един помощен орган на НС. Той подпомага парламента при вземане на онези решени, които попадат в конституционната компетентност на НС. И нищо повече от това. Тоест, получава се една, меко казано, каша, от която нищо добро не ни чака. Всъщност, целта е ясна прехвърляне на отговорност към парламента. Защото той не може да я носи. Ако прочетете чл. 69 от Конституцията, ще видите, че депутатите не носят отговорност за изразените от тях мнения и за гласуванията си в НС”, посочи експертът.

- Има ли нещо смущаващо за Вас, като специалист по конституционно право, в този подход - правителството да приеме решение по френското предложение, което да депозира във външната комисия на парламента без участието на Външно министерство, и да чакаме НС да си каже последната дума?

- Това не е съвсем редът, по който трябва да се действа, тъй като специалистите по външна политика и международни отношения, в частност, по въпроса за нашите отношения със Северна Македония, са в Министерството на външните работи. Те не са в Министерство на енергетиката или в Министерство на икономиката.

И защо във Външно министерство никой не им е потърсил експертизата - това са дългогодишни служители от кариерата, които са със съответния ранг в дипломатическата служба, да кажат своето експертно становище. Редно би било тя да бъде коректно предадена от министъра на външните работи на едно заседание на МС, на което да бъде обсъдена позицията по френското предложение, след това МС спокойно може да вземе решение.

Но да се заобикаля Министерство на външните работи - си мисля, че е дълбоко нередно. Самата комисия по външна политика нищо не може да реши. Това е един помощен орган на Народното събрание. Той подпомага парламента при вземане на онези решени, които попадат в конституционната компетентност на Народното събрание. И нищо повече от това.

Тоест, получава се една, меко казано, каша, от която нищо добро не ни чака. Всъщност, целта е ясна - бягане от отговорност. И прехвърляне на парламента на цялата отговорност. Защото той не може да я носи - ако прочетете член 69 от Конституцията, ще видите, че народните представители не носят отговорност за изразените от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

Така че, като се прехвърли отговорността на народните представители, на пленарната зала, това означава една тотална безотговорност. И след това ще се прикрием зад другия текст на Конституцията, който казва, че решенията на НС са задължителни за всички държавни органи и граждани.

- Всъщност, президентът каза, че така се блокира процесът и подходът е точно обратният, защото рамковата конвенция я прие първо МС, след това я потвърди с декларация парламентът през 2019.

- Разбира се, без решение на МС няма как да се мине, тъй като самият член 105 от Конституцията изрично урежда, че ръководството на вътрешната и външната политика, се осъществява от Министерския съвет, въз основа на Конституцията и законите на страната.

Тоест, органът, който ръководи и осъществява външната политика, това е МС. Така че, без решение на МС не може да се мине. И МС първо трябва да вземе отношение и след това да поиска от парламента санкция, за да действа по определен начин. Ако трябва, и парламентът, заедно с МС, да отстоява обща позиция. Защото институциите в България не може да си говорят различни езици по такъв важен въпрос.

- Ние всъщност имаме една рамкова позиция за Северна Македония, тоест, сега трябва да я отворим и да я ревизираме с това френско предложение?

- Ами така трябва. И то трябва да стане по предложение на правителството. Ако френското предложение излиза извън рамковата позиция, това означава, че за да я променим, това трябва да стане по предложение на МС. Не може да стане по предложение на председателя на комисията по външна политика или по предложение на цялата комисия.

- Мнозина коментираха, че не е редно Франция да вкарва законодателно предложение в българския парламент?

- Това не е законодателно предложение, нека да бъдем коректни. Но наистина си задаваме въпроса - нашият президент не може ли да поиска от френското Национално събрание да вземат някакво решение, което по някакъв начин засяга общата политика на ЕС. Например, да отпадне френското мнение за начина, по който се осъществяват тежкотоварните автомобилни превози в Европа.

Нали си спомняте Франция как поряза нашите превозвачи? И ние да предложим на френския президент или на Националното събрание да преоцени тази позиция на Франция. Защо, ние нямаме ли интереси?

Всъщност, нещата са ясни. Едно елементарно изнудване, да не използвам думата "рекет", от страна на силните в ЕС по отношение на държави, като България. Давате "зелена улица" на Северна Македония за започване на преговори - отпускаме 12 милиарда. Отказвате - не ви отпускаме 12 милиарда, все ще се намери основание да не ни ги отпуснат.

- Вървят протести в подкрепа на правителството, които тръгнаха заради свалянето на парламентарния председател Никола Минчев, и в тях участват самият той и министрите от кабинета заедно с премиера. Как Ви изглежда това?

- Вижте, при нас всичко е обърнато с главата надолу. Ние протестираме в подкрепа на управляващите. То е странно, като начин на политическо действие, но то не е по повод на промяната в ръководството на Народното събрание. Ако забелязахте, по време на дебатите по оставката на председателя на Народното събрание, много активно участие вземаше изпълнителната власт, практически целият Министерски съвет, с няколко изключения, беше в тъй наречената кошара за министрите в пленарната зала.

- Нали имат право министрите да вземат думата по всяко време, когато поискат, без да им се отчита то?

- Ето, това е голямата грешка, която допускат моите студенти. Защото те гледат конкретен текст, без да го тълкуват в системно единство с другите текстове на Конституцията. Предполагам, че сте забелязали, че в Глава първа на Конституцията иима един принцип за разделение на властите. Да, министрите могат по всяко време да влизат в парламента. Веднага им се дава думата с предимство, без да е ограничено времето, когато могат да се изказват, без да е ограничено колко пъти могат да вземат думата, но само когато става въпрос за компетентността на изпълнителната власт и за отношенията между законодателна и изпълнителна власт в рамките на парламентарната форма на управление.

В случая се решаваше един въпрос, който е вътрешен за Народното събрание, свързан с организацията и дейността на НС - кой да бъде председател на парламента. Какво общо има министър-председателят с това кой ще бъде председател на Народното събрание? В крайна сметка, в парламента има една най-голяма парламентарна група и тя е на "Продължаваме промяната".

Там има достатъчно много хора, които могат да защитят председателя. Какво да прави министър-председателят, Корнелия Нинова и да не изреждам там всичките министри, които вземаха отношение по въпроса?! Дали е консумирано, или не е консумирано нарушението от председателя на НС, това се решава в дебата сред народните представители. А министрите със своите изявления го превърнаха в един минивот на недоверие или първата серия на дебатите по вота на недоверие към правителството. Ето това е, което стана.

- Вие казахте - "грешките, които допускат моите студенти". Да не би председателят на НС, който беше свален, Никола Минчев, или водещият на заседанието - Мирослав Иванов, да са били Ваши студенти?

- Всички са били мои студенти, включително Атанас Славов /ДБ/ и Филип Попов /БСП/. И ме е срам да си призная, че са ми били студенти. Очевидно не съм ги научил на нищо. Или аз лошо съм ги учил, или те лошо са ме разбрали. Включително и Божанков /БСП/. Да не продължавам, защото ще изляза най-големият виновник за маскарада, който се разиграва в парламента. Ето, настоящият омбудсман също ми е бил студент. Обаче нея / б.а. - Диана Ковачева/ си я спомням още от студентските години, беше изключително будно момиче, отличен студент, то си личи.

Снимка: БГНЕС