Между Кристо и Кристалина: възход и падение БГ

Докато президентът Макрон се възхищаваше на последното творение на %D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%20%D0%B5%20%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81">гениалния габровец Кристо, който за съжаление не доживя да види Триумфалната арка опакована по своя проект, светът вече със сигурност узна, че почти адашката на художника Кристалина Георгиева и вицепремиерът и министър на финансите в Борисов 1 Симеон Дянков са стъкмявали класацията на Световната банка за правене на бизнес. При това в полза на две държави, към които точно в този момент и САЩ и т.нар. международна общност изпитват най-меко казано недоверие. Едната е Китай, който причини на милиарди хора и на световната икономика Коронавирус19. Другата е Саудитска Арабия, която публикуван тези дни доклад на ФБР уличава като свързана поне с няколко от 19-те терористи, осъществили гибелните за над 3000 души атаки на 11 септември 2001 г.

Ирония на съдбата е такова едно съвпадение на български възход и падение. "Де тоз късмет", гласи народният израз. Хеле пък на празника на вярата, надеждата и любовта и тяхната майка - мъдростта. И също календарно веднага след общия за Кристо - Христо и за Кристалина, която приемаме, че не е Сталинка в оригинал, имен ден Кръстовден. Възходът и падението на една нация, полетът и срамът, така сигурно би обрисувал картината на деня някой класик.

"Каквото посееш, това ще пожънеш", гласи характерната за сезона поговорка, свързана с прибирането на реколтата. Кристо пося нещо гениално - разтвори изкуството в природата, в градовете, в средата на живот на хората, вместо да стои затворено в дворци и галерии. Виждаше го от своя птичи погед и полет, без да е имало дронове в зората на световната му кариера. С това възхити света. И сега жъне безсмъртие, огромно международно признание и му предстои в скоро време на бъде признат за класик на съвременността, в което не можем да имаме никакво съмнение. За унижението, на което абсолютно ненужно и в характерния си стил го подложи българската администрация, та Явашев не искаше и да чува за държавата, нека да разказват нейните представители - примерно Томислав Дончев - предполагаме, че има какво.

"Каквото посееш, това ще пожънеш" важи със страшна сила, но обратна, и