Евросъдът казва чия е Лютеницата от Първомай

Според чл.9 от регламента всяка държава-членка може само за определено време да предостави защита на дадено наименование на национално равнище и тя е в сила от датата, на която е подадено заявление до Европейската комисия. Тази временна защита пък се прекратява или на датата, на която е взето решение за регистрация, или при оттегляне на заявлението.

От „Консервинвест“ твърдят, че исковете срещу нея са недопустими и по отменения ЗМГО, тъй като в §8 от преходните му и заключителни разпоредби от 2018 г. се казва, че притежателите на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, не могат да предявяват искове за нарушения, извършени до влизането в сила на този закон.

През 2017 г. СГС отхвърли исковете на „Булконс“, като прие, че са неоснователни, защото става дума за специфичен продукт като лютеницата, а за регистрацията му пряко се прилага европейският регламент. Той изисква регистрацията на географски означения за земеделски продукти и храни да се осъществяват пред ЕК, като правната закрила се предоставя само след регистрацията в Европейски регистър на земеделски продукти и храни със защитени географски означения, която само служебно се отразява от Патентното ведомство на България.

Две години по-късно Софийският апелативен съд (САС) обаче отмени решението на първата инстанция и уважи изцяло исковете на „Булконс“, като осъди „Консервинвест“ да плати и над 100 000 лева разноски. Според САС ограничението за предявяване на искове по ЗМГО не обхваща висящите дела, а се отнася само за бъдещи. Апелативните съдии приеха, че географското указание е валидно регистрирано и българският закон урежда защитата му. Според САС европейският регламент не изключва национална правна защита.

„Консервинвест“ обжалва решението пред ВКС и именно по спорния въпрос дали в случая може да има национална защита, върховните съдии допуснаха касационно обжалване и решиха да сезират съда на ЕС в Люксембург.

От изложенията на двете фирми става ясно, че съдът на ЕС има произнасяния в различен смисъл по сходни на спорния по делото въпроси, като е тълкувал разпоредбите на по-стари регламенти, а не на този от 2012 г. Така, например в решението по дело С478/07, цитирано от „Консервинвест“, се казва, че целта на европейските регламенти е с тях да се „предвиди еднакъв и изчерпателен режим на закрила на такива указания“. В него пише още, че „националните процедури за регистрация се включват в общностната процедура за вземане на решение и представляват съществена част от нея. Те не могат да съществуват извън общностния режим на закрила“.

В подкрепа на своето становище пък „Булконс“ е посочила друга практика на съда в Люксембург – решение по дело С-312/98. В него се казва, че националната защита, която всяка държава-членка дава на географски означения, се урежда от националното право на тази държава и е ограничена до територията ѝ (това тълкуване е дадено по отношение на географски означения, които не отговарят на изискванията за регистрация по реда на Регламент № 2081/92 г.).

В крайна сметка ВКС решава да отправи следното преюдициално запитване до СЕС във връзка с тълкуването на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012:

Допуска ли разпоредбата на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, съществуването на национална система за регистрация и закрила на географските указания за селскостопански продукти и храни, обхванати от Регламента, и дава ли възможност на държавите- членки да прилагат други, успоредно действащи норми на национално равнище (подобно на паралелния режим на търговските марки ), уреждащи спорове относно осъществени нарушения на правото върху такова географско указание между местни търговци, произвеждащи и реализиращи селскостопански продукти и храни, включени в обхвата на Регламент /ЕС №1151/12г., на територията на държавата членка по регистрация на географското указание?

В мотивите си върховните съдии обясняват, че според българското законодателство, регистрираното от Патентното ведомство географското указание се ползва от национална закрила и наред с нея винаги е съществувала закрила на географските означения и на международно ниво.

Като проследява изменените през годините европейски регламенти за правна закрила на географските означения, ВКС сам стига до извод, че идеята е да бъде създадена единна закрила, чрез регистрация на географските указания на ниво ЕС.

„Развитието на тази нормативна основа, относима към уредбата на регистрацията на географските указания за земеделските продукти и храни, чието качество и уникалност се свързва с определени европейски региони, постепенно, с оглед предложената за тълкуване разпоредба на чл.9 от Регламент/ЕС/ № 1151/12г., във връзка с т.15 и 24 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 1151/2012, навежда на извод за изключване на националната регистрация и правна закрила по отношение на тези продукти“, пише ВКС.

От друга страна обаче, върховните съдии обръщат внимание, че в регламента не е отречена изрично, нито възможността за регистрация на обхванатите от регламента продукти и храни само на национално ниво, нито възможността за получаване на конкретна закрила на територията на държавата-членка, когато спорът е между местни производители на един и същ  продукт, по отношение на географско указание, получило само национална регистрация и за нарушения, осъществени в същата държава членка.

„Изложеното дава на запитващата национална юрисдикция мотив да се обърне към СЕС с искане за преюдициално тълкуване на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Спорът поставен за решаване пред Върховният касационен съд се свежда до въпроса – допустимо ли би било, към момента на действие на ЗМГО / отм./, географско указание за селскостопански продукт или храна, каквато е лютеницата, да бъде регистрирано по реда на ЗМГО / отм./ само в България, като страна членка на ЕС, по национален ред и да бъде защитено извън общностния режим на защита, предвиден в Регламент (ЕС) № 1151/2012“, обяснява в заключение ВКС.