Нищо не е забравено! Нищо не е простено: ВМРО

Днес се навършват 101 години от подписването на позорния за България Ньойски договор. По този повод народният представител в ПГ на „Обединени патриоти“ и заместник-председател на ВМРО доц. д-р Милен Михов изчете декларация за годишнината.
Доц. Михов избра да прочете декларацията в съдбоносния час 10:30 ч., когато преди 101 г. е подписан договорът.
Ньойският договор води до национална катастрофа, която поражда дълбока криза в българското общество. Наследниците на сръбските окупатори и югославските комунисти невинно определяни днес като „дълбоката държава“ продължават да разделят и противопоставят българи срещу българи.
Това не може да бъде забравено. Това не може да остане непоправено.  
Видео с декларацията от трибуната на Народното събрание тук >>> https://youtu.be/feYuCrvfxT4
Ето и текста на декларацията:
На този ден преди 101 години в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан мирният договор между държавите от Съглашението, победителите в Първата световна война и Царство България. Церемонията трае 25 минути – толкова, колкото една екзекуция. Договорът е изработен на Парижката мирна конференция, където българската делегация практически не участва, и има характер на диктат, чиято главна цел е да накаже България. Победителките забравят своите уверения за справедливите български искания от лятото на 1915 г., останало в историята на войната като „Българското лято“. Интересите на балканските ни съседи, наредили се на страната на победителите, за да запазят заграбените български земи след Междусъюзническата война от 1913 г., вземат връх над прокламираните принципи за следвоенно устройство.
България излиза от войната с надеждата, че обявените от американския президент Удроу Уилсън 14 точки ще бъдат следвани при изработката на мирните договори след войната. В тази програма се обещава „правото на народите да разполагат сами със себе си“ и правота на „национално самоопределение“. Предвижда се с победените държави да се сключат „открити мирните договори“, изработени след „открито обсъждане … пред очите на всички“. За българското общество прилагането на принципа за самоопределение е гаранция, че населяваните с преобладаващо българско население земи в Тракия, Добруджа и Македония ще останат в границите на царството. Българските държавници с основание разчитат, че Уилсън ще подкрепи справедливите български искания на Парижката мирна конференция, защото в хода на Първата световна война САЩ са единствената сила от Антантата, която не обявява война на България, а американският дипломатически представител в София Доминик Мърфи играе активна роля при подписването на Солунското примирие от 1918 г.
Българските надеждите останаха напразни. Европейските дела се решаваха от френско-английският дует, ръководен от Жорж Клемансо и Лойд Джордж, които начертаха условията на мира, определен като втора национална катастрофа. Президентът Уилсън напуска конференцията през септември 1919 г., а САЩ не ратифицират мирния договор.