Стига миш-маш, Мадам В.: Доган

„Пак ще се срещнем след 10 години” е култова песен. 10 години преди Валерия Велева да се яви по БНТ да коментира свободата на словото в светлината на евродокладите и еврорезолюциите от тези дни, Ахмед Доган ясно е дефинирал философската страна на нейната гледна точка. Само уточняваме, че той я познава от времената на интервютата по пантофи, а в БНТ напомнят, че първата й професия там не е журналист, а асистентка на Найден Андреев. По повод писмото Велева бе заплашила да съди Доган, но това, разбира се не е станало до днес. Защо ли? Верни на класическата максима: „Никой не е забравен, нищо не е забравено” в ДПС още помнят това. В БСП обаче не.

„Браво, Мадам В!

Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юли 2009 г.). Винаги съм знаел, че не си "моралният стожер" на обществото, за каквато се представяш. Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен PR.

Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от PR стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за "добрия тон", който ще имаш в писанията си за нас.

Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?

А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че "можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам".

Браво, Мадам В.  Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е : от колко места ти плащат за подобни "поръчки"?  Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за "омекотяване на удара". Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим...

Когато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно. Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст. И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност. А знаеш ли, че и това също е подсъдно. За морал - да не говорим...

В този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение:  " този път няма..." Защо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали?

От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото?

Един съвет. Когато бълваш подобни деструктивни внушения, го прави пред нарочно поставено за целта огледало. Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.

Между другото, имаш интересна история от гледна точка на категорическия императив