УНИЦЕФ: България е на дъното в класацията за благосъстоянието на децата

Самоубийствата, усещането за нещастие, затлъстяването и слабите социални и академични умения са се превърнали в твърде характерни черти на детството в страните с високи доходи. Най-богатите държави в света трудно се справят с уменията по четене и математика, психичното здраве и затлъстяването на децата. Това показва най-новият доклад на Изследователския център "Иноченти" на УНИЦЕФ.

В продължение на вече 20 години поредицата доклади на УНИЦЕФ използва сравними национални данни, за да съставя класации на страните от ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по показатели за детството.

"Светове на влияние: Какво определя благосъстоянието на децата в богатите държави" използва данни от периода преди COVID-19 и съдържа сравнителна таблица по резултати според психичното и физическото здраве на децата и техните социални и академични умения. По тези показатели Нидерландия, Дания и Норвегия заемат първите три места сред богатите държави, където децата живеят най-добре.

"Голяма част от най-богатите страни в света, които разполагат с необходимите ресурси да осигурят хубаво детство за всички, не правят нужното за децата", заявява Гунила Олсон, директор на Изследователския център на УНИЦЕФ "Иноченти".

"Ако правителствата не предприемат бързи и решителни действия да защитят благосъстоянието на децата като част от мерките срещу пандемията, може да продължим да очакваме растяща бедност, влошено психично и физическо здраве и задълбочаващо се неравенство в уменията сред децата. Подкрепата за семействата и децата във връзка с COVID-19 е крайно недостатъчна. Трябва да се направи повече, за да могат децата да се радват на сигурно и щастливо детство и това трябва да стане сега", допълва Олсон.

Ключови констатации в доклада

Психично здраве: В повечето държави по-малко от четири пети от децата заявяват, че са доволни от своя живот. Най-ниска е удовлетвореността от живота в Турция (53%), следвана от Япония и Обединеното кралство. Психичното здраве на децата, които получават по-малка подкрепа в семейството, и на тези, които са тормозени от връстници, е значително по-лошо. 

Самоубийствата са водеща причина за смъртността във възрастовата група от 15 до 19 години в богатите държави, като най-голям е броят на самоубийствата сред младежите в Литва, следвана от Нова Зеландия и Естония. 

Физическо здраве: Затлъстяването и наднорменото тегло сред децата нарастват през последните години. Приблизително всяко трето дете в тези държави е или затлъстяло, или с наднормено тегло, като в Южна Европа тези показатели нарастват рязко. В повече от една четвърт от богатите страни детската смъртност продължава да бъде над 1 на 1000.

Умения: Средно 40% от децата във всички държави от ОИСР и ЕС не притежават основните умения по четене и математика на 15-годишна възраст. Най-ниско е нивото на тези умения в България, Румъния и Чили. Естония, Ирландия и Финландия са на челните места по добри умения. В повечето държави всяко пето дете не е уверено в социалните си умения да се сприятелява. Най-неуверени в това отношение са децата в Чили, Япония и Исландия.

Данните от доклада показват и определен напредък в благосъстоянието на децата. Средно 95% от децата в предучилищна възраст са вече обхванати от организирана предучилищна подготовка, а броят на младежите, които не учат, не работят и не се обучават, е намалял в 30 от общо 37 държави. Въпреки това има риск тези важни постижения да бъдат намалени поради въздействието на COVID-19. 

Държавите са класирани и по тяхната политика в подкрепа на благосъстоянието на децата и други фактори, включително икономика, общество и околна среда. Норвегия, Исландия и Финландия са на първите места по политики и условия в подкрепа на благосъстоянието на децата. Средно държавите отделят под 3% от БВП за политики за семейството и децата. 

"И във времена на криза, както и в по-спокойни времена, семействата се нуждаят от подкрепа от държавата и на работното място, за да отгледат следващото поколение щастливи и здрави граждани. Инвестицията в децата е пряка инвестиция в нашето бъдеще", изтъкна Фаяз Кинг, зам.-изпълнителен директор на УНИЦЕФ. 

Поради пандемията от COVID-19 през първата половина на 2020 г. повечето обхванати от доклада държави затвориха училищата за повече от 100 дни и освен това приложиха строги мерки за ограничаване на излизането от дома. Докладът отбелязва, че загубата на членове на семейството и приятели, тревожността, ограниченото излизане от дома, липсата на подкрепа, затварянето на училищата, съчетаването на работния и семейния живот и недостатъчният достъп до здравеопазване, успоредно с икономическите загуби поради пандемията, са катастрофални за благосъстоянието на децата и засягат тяхното психично и физическо здраве и тяхното развитие. 

Преди пандемията от COVID-19 средната относителна детска бедност общо за всички 41 държави е 20%. Поради очакваното намаляване на БВП през следващите две години в почти всички държави от тази група, детската бедност ще нарасне, ако правителствата не предприемат незабавни мерки. 

"Докато икономическите, образователните и социалните последици от пандемията продължават да се усещат, без общи съгласувани усилия ще станем свидетели на все по-неблагоприятно, опустошително въздействие върху благосъстоянието на днешните деца, техните семейства и обществата, в които живеят. Но не е задължително рисковете да се превърнат в реалност, ако правителствата предприемат решителни действия още сега за защита на благосъстоянието на децата", подчертава Олсон.