Национален кризисен щаб за дупките

Има традиция последните 2-3 месеца преди избори да стават любими за така наречения от политиците „електорат”. Особено, когато вотовете са един след друг, а единият е парламентарен.

Я чешмички ще ни построят, я София ще изчистят от натрупаните с десетилетия боклуци, че и с бонус при това - свежо изплакване на улиците. Затова от няколко дни най ми допада формированието „Национален кризисен щаб”.

За първи път от надцакването кой е по-по-най между премиера и столичния кмет имаше видим ефект. София за малко поне се оказа що годе изчистен град. Затова предлагам, по идея на мои познати, спешно да бъде създаден и Национален кризисен щаб за дупките и най-вече за тези при Западната врата към столицата. Тази, през която тръгваме към Европа, и същата, обаче, през която западняците влизат от Европа. Указателни табели от социализма, поувехнали и ръждясали, шосе без подновена хоризонтална улична маркировка, естествено. Но тя да е кусурът пред това, което се открива пред очите - невъобразимо кръстовище с огромни трапове и бабуни, точно пред караулка на КАТ и тя от времето на соца. Това представлява входът на София от запад. Сякаш умишлено държан в такова състояние, за да показва, че на Запад всичко е лошо, както се казваше в един стар виц от Живково време. Защо точно за това място с дупки съм се разтревожил, ще попитат някои? Защото това кръстовище е символ и то показателен за няколко български феномена.

На водещо място стои абсолютният непукизъм на държава, община, инстанции и институции в лицето на НАПИ и КАТ пред лицето на София, която е и първият голям град от границата със Сърбия. От Калотина до столицата направиха пътя, въпреки че се появиха дупки, които бяха позамазани, но все пак е добър, а и човек като пътува по него може да си каже, че се е объркал нещо и все още е на територията на бивша Югославия. Но при доближаването на София, всички илюзии се изпаряват. Мръсотия, ромско гето, бунище и дупките, заради които шофьорите редовно карат в насрещното движение, където все още е останал читав асфалт, иначе рискуват сериозен ремонт на колата, а тежките ТИР-ове едва се влачат, за да не останат вътре в тресавището.

Което ни води към другия проблем - безопасността. Кога ли някой камион отново безпомощно ще клекне в ямите, което вече е ставало, или пък ще стане голяма катастрофа, която ще блокира цялото движение. И нас, българите, кучета ни яли, какво правим с чужденците, а цялото това действие се развива току пред очите на КАТ. Честно казано, на мен щеше да ми бъде адски неудобно да спирам, която и да било кола, дори и да е нарушила някак правилата при този лунен пейзаж, който май се води и за част от общоевропейски коридор №10, забележете. Само че в този участък коридорът е като влакче на ужасите, по който втрещени туристи, бизнесмени, тръгнали да инвестират в България, или турски арбайтери гледат с невярващи очи жалкото подобие на кръстовище между двете дъги на т.нар. Околовръстно шосе, главен път Е80 и бул. „Сливница” в София. Как ли германците, например, показват българските винетки и сигурно разказват за офроуда у нас, който започва точно от началото на София, та до началото на магистрала „Тракия” или „Хемус”. Това се отнася и за българските шофьори, които чинно си плащаме таксите, акциза и ДДС-то върху горивата и пътния данък. Защо ги изброявам всичките ли!? Ами защото от това кръстовище май никой не се интересува. То е извънземно, на ничия земя е. Някъде между общината и държавата, които прибират парите от нас данъкоплатците, но явно си го прехвърлят като отговорност. За това са отговорни всички, от премиера през шефа на НАПИ, та до столичния кмет, той поне пътува до Банкя и не може да не го вижда. А става въпрос за не по-вече от 2-3 камиона с асфалт. Затова нека вместо да разкарват един след друг боклукчийските камиони, които да товарят полупразни кофи, премиерът или кметът да направят един Кризисен, оперативен или какъвто и да било щаб за попълването на дупките. Така поне ще бъде изчистено и „лицето” на София. Информацията е на БГНЕС.