Защо бТВ открадна името Дишай? И 3 идеи за разследвания в тази връзка

Дишай е класически български филм - не просто документален, а единственият исторически документ за първите, при това абсолютно спонтанни и народни протести при соца, на които хората в Русе правят на нищо тогавашния партиен велможа - член на Политбюро на ЦК на БКП Гриша Филипов - нещо немислимо в тоталитарната система цели 45 г. Филмът е направен, въпреки режима, въпреки тогавашната партийна линия, отстранила от БКП куп интелектуалци, защитаващи правото на хората в дунавската ни столица да дишат, включително съпругата на тогавашния парламентарен шеф Станко Тодоров - и досега най-дълго управлявалия в историята на България премиер (1971-1981 г.). Пиша тези редове, понеже колеги от бТВ описаха претенциите за историчност на техния репортаж Дишай, излъчен в неделя. А шефът на Александровската болница - оня, който лично ни плашеше с недостиг на чували за труповете ни, които щели да извозват с камиони по Великден, като го направи от трибунката в Министерския съвет, с радост го шерна. Няма да забравя как от същата болница дни преди да почине изгониха болната ми от рак майка, по онова време тежаща 10 кг, без да се брои 5 кг тумор в стомаха й - така загрижени бяха тамошните ръководители за пациентите в реанимацията си в този конкретен и доста крещящ случай, знам го от опита си на човек, видял съм го с очите си и няма да го забравя...

Не само, защото е Божа заповед, не бива да се краде, особено пък с претенции и особено от знакови образци на българското кино. Ако не за друго, поне от тази гледна точка, че те никак не са много, особено в документалистиката. А Дишай е може би най-честният филм в този жанр, който сме произвеждали в страната - не е поръчка, не е драматургизиран, не е нагласен като прочутия от същото време Дом №8 например, който също е покъртителен и също очертава нерешен до днес български проблем.