"Ако господин Ханке се осмели да ...
За пръв път от разгласяването на сюжета с проф. Стив Ханке и куфарчето в предаването „120 минути“ своята версия за събитията разказва главният замесен – президентът на България от 1997 г. до 2002 г. Петър Стоянов.
„Веднъж проф. Ханке наистина дойде при мен, седнахме наистина в тази зала и той извади наръч документи. От документите ставаше ясно, че една или две американски компании имат интерес да инвестират в България. Проф. Ханке ми каза, че американците се оплакват от това, че нашите власти умишлено забавят сякаш тяхното желание за приватизация. В никакъв случай не ми е казал, че някой е искал рушвет, да бъда честен. Но ми казваше, че действията на нашите хора са двусмислени. Забавянето и отлагането се прави сякаш да си поискат нещо насреща“, каза Стоянов в предаването „Лице в лице“.
По думите му той се почувствал раздразнен от казаното от Ханке: „Първо, защото никак не е приятно някой да дойде от Америка да ти казва, че си президент на корумпирана държава. Второ, защото ние в онзи момент имахме крещяща нужда от всякаква инвестиция. (…) Обадих се, разбира се, на Иван Костов. Бях леко раздразнен. Може би съм бил малко по-възбуден. Казах му: „Виж какво, оправяйте си хората, като дойде чужда инвестиция, вие трябва ги посрещате от входа, да ги кандърдисвате, да ги стимулирате, да ги окуражавате. Иван беше, разбира се, съгласен с това“.
Според Стоянов вяра в достоверността на версията на проф. Ханке идвала от това, че у нас се създава впечатлението, че той е единственият „баща“ на българския валутен борд. Стоянов обаче посочва друг човек, за когото това твърдение е по-вярно – Красимир Ангарски.
„Аз съм силно смутен и много загрижен от лековерието и
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Международното летище на Дубай, едно от ...
бТВ Синема 21 април 21:00ч.
Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Ли Карл Мьорк Фарес Фарес Assad Соня Рихтер Мерит
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!
Днес домашната атмосфера може да бъде напрегната, но
svejo.net 
facebook.com
