Гордост за всяка нация, дори за най-малката, е била и си остава самобитната култура. Културата винаги във всички времена е обединявала хората. Невежеството винаги е разрушавало", пък са редове от откритото писмо на легендарния балетист Владимир Василиев, носител на първия "Гран при" от Варна. Впоследствие той участва и в гала-концертите, а в последните години е бил и председател на журито. "Аз винаги ще помня 1964 г. За пръв път в историята на танца малката велика България организира и проведе първия в света международен балетен конкурс. За България говореше целият свят", допълва той.
"През всичките тези 54 г. журито не сбърка нито веднъж, а жителите на града се превърнаха в истински експерти. Силата на техните бурни аплодисменти по време на петнадесетте конкурсни вечери е безпогрешен индикатор. Достатъчно е да наостриш ухо, за да разбереш дали участникът в съревнованието има или няма шансове. В един театър, обвит в зеленина, декориран със знамената на 36-те страни участнички, на сцена, която може да бъде хлъзгава от влагата на морските вечери, носени от възгласите на публиката, 160 участници на възраст между 15 и 26 години излизат иззад зеленината, която служи за кулиси, и състезанието започва. За слава. На конкурса в Москва лауреатът на Голямата награда получава 100 000 долара. Във Варна наградата на златния медалист едва покрива размера на транспортните разходи. Но да си сред участниците, взели златен медал, няма цена. Само Варненският конкурс дава шанс на танцьорите да станат част от легендата", продължава репортажът на Бавелие във Фигаро.
На снимката: Василиев и Максимова изгряват във Варна през 1964 г.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Китайските компании произвеждат твърде ...
бТВ Синема 31 март 21:00ч.
Режисьор: Дерик Борте
В ролите: Ръсел Кроу Tom Cooper Карън Писториус Rachel Hunter Гэбриел Бейтман Кайл Флин Джими Симпсън Анди
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!