Законови промени могат да доубият капиталовия пазар

  Интервю: Здравко Василев,
   Infostock.bg

  По повод планираните спорни промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИДЗКПО), свързани с облагане с ДДС на сделките с акции на БФБ потърсихме за повече подробности  Даниела Пеева*, председател на УС на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ).

Кой и какви промени предлага в ЗКПО по отношение на облагането с ДДС на сделките с акции на БФБ?

В Портала за обществени консултации на Министерски съвет е публикуван за обществено обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИДЗКПО), като срокът за представяне на бележки е до 02.10.2019 г. Видно от наличната на тази  електронна страница информация,  вносител на законопроекта е Министерство на финансите.

Сагласно мотивите към законопроекта, същият е изготвен във връзка с необходимостта от пълно въвеждане в националното данъчно законодателство на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (Директива (ЕС) 2016/1164) и на Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави (Директива (ЕС) 2017/952). С разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1164 и Директива (ЕС) 2017/952 се въвеждат на ниво Европейски съюз (ЕС) правила за данъчно третиране, насочени срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. С директивите се въвеждат и основните мерки по плана на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS). С въвеждането на двете директиви в националното данъчно законодателство Република България ще изпълни ангажиментите си за въвеждане на законодателството на ЕС и за изпълнение на международно приети стандарти и препоръки на ОИСР във връзка с предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

До тук нищо лошо, но както знаем дяволът се крие в детайлите и по-конкретно в разпоредбата на §16 от проекта на закона, с който се правят изменения в чл. 6, ал. 2, т. 5 и чл. 46, ал. 1, т. 5 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

С какво горепосочените промени, ако влязат в сила, ще окажат влияние върху сделките на БФБ и инвестиционния пазар като цяло в България?

Съгласно разпоредбата на §16 от законопроекта, в чл. 6, ал. 2, т. 5 и чл. 46, ал. 1, т. 5 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) се въвежда опция, съдържаща се в чл. 15, пар. 2, б. „в" от Директива 2006/112/ЕO. Тази опция дава право на държавите членки да приравнят на материална вещ акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него, като съгласно чл. 135, т. 1, б. "е"  от същата директива, прехвърлянето на тези акции или дружествени дялове се облага с ДДС.

Определено считаме, че предложеният текст дава възможност за много широко тълкуване и дори превратно прилагане на опцията, по отношение на това кои акции или дялове, еквивалентни на акции, дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху недвижим имот; кое договаряне за прехвърляне на акции в дружества, следва да се тълкува като сделка, с която се прехвърля и правото на собственост върху притежаваните от тези дружества недвижими имоти; как следва да се третират регулярно търгувани акции и какъв вид следва да е имота - новопостроен или не.

Предложената формулировка е неясна, като остава впечатление, че в приложното поле на закона попадат и дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, спрямо някои от които са въведени завишени изисквания относно лицензирането им и подлежат на засилена регулация, като например Дружества със специална инвестиционна цел (ДСИЦ). Принципно, инвеститорите в публични дружества притежават акции от този вид компании, които съгласно чл. 175, ал. 1 от Търговския закон, които удостоверяват, че притежателят им участва с посочената в тях номинална стойност в капитала на дружеството. В тази връзка притежаването на акции от капитала на публично дружество, включително и ДСИЦ не дава на притежателя им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него. Спрямо ДСИЦ, дейността на този вид дружества уредена  в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ). Законът предвижда, че тези дружества разпределят като дивидент не по-малко от 90 на сто от печалбата за съответната година. Следователно,  ДСИЦ са уредени като вид инвестиционни дружества, чийто капитал се набира от неограничен кръг инвеститори при условията на публично предлагане и носят риска, свързан с управлението на събраните в тях активи, с цел закупуване, владение и продажба на недвижими имоти, за да се реализира печалба, която да бъде разпределяна  между акционерите под формата на дивидент.

Анализирайки мотивите към предложения законопроект  остава неясно дали в крайна сметка целта на законодателя не е да се обхванат случаите на прехвърляне на търговското предприятие по чл. 15, ал. 1 от Търговския закон, чрез което всъщност се прехвърля и недвижим имот или част от него. Ако това е така, то  ЗДСИЦ изчерпателно определя кръга на сделките, които ДСИЦ може да извършва съгласно предмета си на дейност. Сред изрично изброените сделки, които са позволени да бъдат сключвани от страна на ДСИЦ не са тези, чрез които се прехвърля търговското предприятие на дружеството, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

В тази връзка Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, в качеството си на активен участник на капиталовия пазар и единствената представителна организация в страната на директорите за връзки с инвеститорите в публичните дружества и дружества със специална инвестиционна цел, на 25 септември 2019 г. изпрати до Министерство на финансите писмо, с което възрази срещу предложените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИДЗКПО).

Очаквате ли промените да доведат до отлив на инвеститори на БФБ?

Надяваме се, че подобни промени ще бъдат преосмислени и че няма да се стигне до приемането им. В противен случай същите ще доубият и без това включения на командно дишане капиталов пазар в България.

Каква е основната цел на бъдещите промени?

В мотивите към законопроекта не става ясна волята на законодателя, кои конкретни случаи следва да бъдат обхванати от законопроекта и кои порочни практики следва да бъдат обект на регулация.

Както вече споменах по-горе вероятно се цели законопроектът да обхване случаите на прикрито прехвърляне на недвижимости, маскирани чрез сделка за прехвърляне на търговското предприятие по чл. 15, ал. 1 от Търговския закон.

И отново,  с търговията с акции напублични дружества, включително ДСИЦ не се придобива фактическо право на собственост  върху недвижим имот или част от него, собственост на дружеството, а съразмерно участие в капитала и извличане на капиталова печалба.

Вярваме, че вносителя на законопроекта ще преразгледа изцяло възприетия подход и ще отчете негативните последици за капиталовия пазар в България, които биха възникнали в противен случай.

*Даниела Пеева е Председател на УС на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ). Юрист с насоченост капиталови пазари и тяхната регулация, мениджър по връзки с инвеститорите на едни от най-големите български  публични компании.  Притежава повече от 20 години опит в обастта на капиталовите пазари и тяхната регулация, корпоративното управление и повишаване на стандартите за разкриване на информация.