ВВС: Агенти на промяната в най-бързо изчезващата страна в света

  Някои българи работят усилено, за да спрат намаляването на населението на страната, започвайки програми и инициативи, които да задържат българите.

В слънчева сутрин в Софийския университет, най-големия университет в България, горди родители щракат снимки на абсолвентите, докато те хвърлят шапките си във въздуха. Само след няколко седмици много от тях ще бъдат на стотици, дори хиляди километри от родната си България, търсейки по-добрите възможности, работа и доходи, които ги очакват в чужбина, пише ВВС.

Като жители на най-бедния член на Европейския съюз, българите напускат дома си, като допринасят за най-бързия спад на население в света. Населението на България е около 9 милиона души в края на 80-те години на миналия век, но през 2018 г. то е спаднало до по-малко от 7 милиона и се очаква да падне под 6 милиона за 50 години. ООН предвижда, че България ще загуби 23% от населението си до 2050 г. - прогноза е толкова висока, че страната е рамо до рамо с Литва в класацията за най-бързо свиващото се население в света.

Ниският коефициент на раждаемост е най-големият фактор за такъв рязък спад. Но това, което отличава България от останалите намаляващи европейски страни, е нейната масивна изходяща миграция.

Правителството не води надеждни статистически данни, но някои икономисти, включително Цветан Давидков, изчисляват, че поне 60 000 българи напускат всяка година. И дори тази оценка може да е ниска, като се има предвид, че само Германия твърди, че е приела 30 000 нови българи през 2017 г.

Минималната заплата в тази бивша съветска страна е по-ниска, отколкото в която и да е друга държава-членка на ЕС - 320 долара. И въпреки че БВП нарасна с 3.1% през миналата година и се очаква да нарасне 3.3% през тази година, нивото на безработица в страната беше 5.3% към юли.

Агенти на промяната

Антони Христов, 58.

Христов е сред българите, които работят усилено, за да спрат намаляването на населението. Като арт директор на Pixar в САЩ, Христов работи по филмчета, като Wall-E, Cars, Finding Nemo, The Incredibles 1&2, Toy Story. Той се завръща в България с цел да помогне на родния си дом. Антони Христов смята, че доброто образование, възможностите за работа и по-високите доходи могат да обърнат тенденциите на миграцията.

Миналата година се премести в София, за да започне Arc Academy, висше училище за цифрови творчески професии, като гейминг и дизайн на анимационни филми. Училището, казва Христов, е неговият принос, за да даде възможност на младите талантливи българи да получат образование наравно - или дори по-добро, отколкото в други страни от ЕС.


 Христо Бояджиев, 33.

България не заслужава лошата си репутация сред собственото си население, казва Христо Бояджиев. Самият той се връща в България и е съосновател на сдружението с нестопанска цел Тук Там, което осигурява стипендии и се опитва да разпространява положителни новини за развитието на страната:

"1. Помагаме на млади българи да намерят възможности за образование в чужбина (чрез проект за академично и кариерно ориентиране на ученици и студенти)

2. Помагаме на приетите в чужбина студенти да се адаптират по-добре на място (чрез мрежа от посланици в редица градове в Европа и света)

3. Информираме български студенти в чужбина за възможностите в България (чрез форум Кариера в България. Защо не? и информационни материали)

4. Създаваме добра среда за развитие в България на завърнали се българи от чужбина (чрез организиране на различни социални и networking събития):


Бояджиев смята, че много от тези 1,1 милиона българи, за които се смята, че живеят в чужбина, се въздържат от завръщане поради несигурност как ще изглежда животът им и дали ще успеят да намерят достойни работни места.

"Не се занимаваме с връщането на хората в България, но искаме да им дадем информацията, от която се нуждаят, за да вземат сами това решение“, казва той.


   Петя Кертикова, 30г.

Журналистката е автор и водещ на рубриката Завърналите се, която се излъчва в ефира на Bulgaria ON AIR. Завърналите се поставя акцент върху историите на успеха на българи от всички възрасти, които са живели в чужбина, но са решили да се приберат у дома. До момента Кертикова е представила над 70 професионалисти, включително лекари, инженери, предприемачи, мениджъри, артисти и IT експерти. Кертикова се надява, че техните истории за успех ще вдъхновят и други.

„Тази група хора, които се завръщат, са толкова важни за страната ни. Техният опит и новите перспективи са изключителни важни за икономиката ни и ще задвижат страната напред “, казва тя.

Въпреки че според нея мнозина се връщат в България от носталгия, много от тях се искат да допринесат и за развитието на своята нация. В интервюта си с тези българи Кертикова се старае да подчертае, че връщането е възможно, и да премахне несигурността от това какво предстои за тях, когато решат да се приберат у дома.

В този смисъл, споделя Кертикова, често се чувства сякаш интервюира себе си. Тя също се прибира преди две години, след като работи като водещ в малка българска телевизия в Чикаго. По време на едно от посещенията си у дома за Коледа тя вижда подобрения в качеството на живот в България, което предизвика желанието й да се върне в родината си. След като заменя Чикаго със София, Кертикова среща и други като нея. Така, с цел да им даде гласност, се ражда идеята за Завърналите се.