Разследван доставя боклука на Ковачки от Италия през Домусчиев

Напомняме, че всички упоменати градове, в които кръгът на Ковачки гори италианския боклук са в челото на европейската класация за най-замърсени и с най-много жертви от болести, причинени от праховите частици - рак и други неличими заболявания!

Преди повече от година няколко медии алармираха, че вместо да закрие топлоцентралата, правителството разрешава на Брикел ЕАД да реализира инвестиционното си предложение за използване на алтернативни горива като биомаса, RDF, нефтошисти и други подобни индустриални и битови отпадъци. След като проучват проекта за иновацията, от РИОСВ – Стара Загора решават, че няма нужда да бъде изготвяна оценка на въздействието ѝ върху околната среда (ОВОС). Държавните експерти в звеното приемат на вяра, че иновацията цели подобряване на качеството на околната среда в района и снижаване на разходите за производство на електрическа енергия.

Ситуацията с ТЕЦ – Сливен, който също е под опеката на РИОСВ Стара Загора, е идентична. Там също липсва искане за изготвяне на ОВОС. Вестник Капитал обстойно описва хронологията довела до горене на RDF в балканския град без ОВОС на инвестиционното предложение. Дотук инвестиционните предложения за горене на отпадъци от топлофикациите удрят на камък в няколко града.

Инвестиционните предложения са стопирани поради непълноти от РИОСВ Плевен. И в Русе местната РИОСВ излезе с решение, че трябва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение на Топлофикация Русе. Експертите на инспекцията в крайдунавския град са заключили, че процесът “има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве“. Най-драматична бе съпротивата срещу горенето на RDF във Враца. Там населението на града започна да подготвя протести, когато общински съветник реши да прокарва тази идея в местния парламент.  Като завършек кметът на Враца Калин Каменов обяви, че е против да се горят отпадъци в града му.

В решението на старозагорската инспекция относно Брикел е посочено, че при реализацията на проекта не е предвидено изменение на технологията, защото добавянето на биомаса, отпадъци, RDF и нефтошисти нямало да измени състава на отделяните от ТЕЦ-а отпадъци. За повечето независими експерти подобни твърдения са меко казано смехотворни. Експерти от различни екоорганизации са изложили позицията си по темата пред Тоест. Те обясняват защо горенето на RDF в импровизирани инсиниратори, в каквито се превръщат пещите на топлоцентралите, е вредно и опасно. Въпросните мощности са били изграждани предимно през 50-те и 60-те години на XX век. ТЕЦ Република – 1951, Брикел – 1962, ТЕЦ Сливен – 1966 г. Само Бобов Дол започва да работи през 1973 г. Трудно, дори невъзможно е подобни инсталации да бъдат приведени в синхрон с актуалните европейски норми.

Случайно или не на територията на свързваните с Ковачки ТЕЦ-ове в Перник и Сливен в последните годни възникнаха пожари. В края на септември 2018 г. в двора на топлоцентралата в Сливен избухна сериозен пожар. Според официалната версия, искра от самозапалили се въглища е причинила инцидента. По време на бедствието беше обявено, че горят бали със слама. Това е биомасата, която се използва за разпалването на слабо калоричните въглища. Освен големия пожар край топлофикацията, по същото време в Сливен се гасят и други две огнища – отпадъци и сухи треви в складове на предприятията ЗММ и Динамо в индустриалната зона на града, в близост до ТЕЦ-а. Според думите на множество свидетели в района са горели и полимери, най-вероятно RDF, тъй-като в града се е носела силна миризма на изгоряла пластмаса. Почти идентични инциденти се случват и в Перник. Там по официални данни през лятото на 2017 и зимата на 2018 г. горят кабели покрити с въглищен прах.

Отпадъците, които се запалиха под магистрала Струма при Дупница, та спряха движението по основната пътна артерия за летния сезон, а и ще наложат многомилионен ремонт, също се оказаха предназначени за ТЕЦ – Бобов дол. Повечето топлофикационни дружества от кръга на Ковачки, правят постъпки да горят отпадъци в пещите си. В най-добрия случай те имат сероочистки. Реално при изгарянето на RDF се отделят неорганични газове като серен двуокис, азотни и въглеродни окиси и хлороводород. Образуват се токсични метални съединения на базата на арсен, олово, хром, никел, кадмии. Отделят се още и канцерогенните бензоли, феноли, диоксини, и фурани. За последните две е публична тайна, че се натрупват в околната среда и организмите чрез хранителната верига т.е. буквално застрашават човешкото здраве и околната среда.

ТЕЦ-овете не са пригодени да пречистват тези токсини. А за да се случи това се искат десетки милиони инвестиции, каквито очевидно не се планират. Биволъ отправи няколко настоятелни покани за интервюта с директора на РИОСВ – Перник и министър Нено Димов, но от пресцентъра на МОСВ ни бяха отказани. В ход са няколко запитвания по ЗДОИ до МОСВ и Агенция Митници, чрез които се надяваме да хвърлим повече светлина по въпроса за количествата битови и технологични отпадъци, които влизат у нас,  субектите, които ги преработват и противоречивата практика на регионалните екоинспекции относно необходимостта от ОВОС. Липсата на адекватна реакция от страна на МОСВ по кризата с изгарянето на отпадъци и RDF даде повод на опозицията в целия й политически спектър и на браншовите организации да атакува правителството с мотива, че разпъва чадър над Христо Ковачки. Поводи за съмнение дават самите институции с конкретни действия по скандални казуси, свързвани със самоковския бизнесмен.

Така например Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), начело с майката на влиятелния депутат от ГЕРБ Александър Ненков - Юлия, преди това зам.-кмет на София по правните въпроси, неотдавна отказа да започне разследване срещу производители и търговци на електроенергия, свързвани с Ковачки. От няколко работодателски организации твърдят, че те манипулират борсовия пазар на електричество, за да се обогатят. От КЗК обосновават отказа с мотива, че компаниите не са лично на Ковачки, а крайните собственици на капитала на топлофикационните дружества са различни чуждестранни физически лица, за които не можело да се твърди, че между тях е налице свързаност. Всъщност, става дума за няколко сейшелски офшорки, но КЗК не си е дала труда да проучи дали зад тях не стои едно и също лице. Естествено, отговорът разгневи браншовите организации. От писмото на Юлия Ненкова до работодателските организации става ясно, че във ведомството й не разбират или пък не искат да разберат какво се съдържа в понятието офшорна компания.  В последните дни в атаката срещу Ковачки се включи и БСП. От левицата са сезирали прокуратурата за екологичен проблем при изгаряне на боклуци в няколко ТЕЦ.

Боклук, нефтошисти и… биомаса от норки? Чрез компанията Траш юнивърс, която изглежда е в центъра на екосистемата на Ковачки за изгаряне на боклука, се открива връзка с друг голям скандал от последните седмици – загробването на стотици тонове трупове от норки край Сливен. Според регистрите Траш юнивърс няма видима връзка с Ковачки. Фирмата е собственост на Георги Василев Илиев, роден през 1982 г. Той регистрира компанията през юли 2018 г. в съдружие с Ак Комерс ЕООД на Асен Кръстев, който пък е съдружник в друга фирма с ресторантьора Ути Бъчваров. Впоследствие Ак Комерс ЕООД прехвърля дружествените си дялове (10%) на Илиев.

Освен Траш Юнивърс, Илиев притежава и компаниите Мин Инвест и Видахим Експорт, като втората е била собственик на първата, преди да продаде дяловете си на Илиев.  Предишен собственик на Видахим Експорт е Миглена Йорданова - Петришки. Както отбелязва в. Капитал, тя се появява в бордовете на няколко фирми, свързвани с Ковачки, както и в контролния съвет на партия Лидер, също свързвана с бизнесмена, както вече отбелязхме, при това посредством шефа на ултра замърсителя Брикел. След като Брикел обяви, че ще диверсифицира горивата си с биомаса, RDF и нефтошисти, Капитал откри справка в регистъра на енергийното министерство, според която Мин Инвест е единствената компания в България с концесия за добив на нефтошисти. Концесията е за терен в с. Боров дол. Именно на този терен според прокуратурата са открити заровени между 120 и 140 т. одрани норки, пише сайтът За Истината. В публикацията се отбелязва, че загробването на такова количество убити норки в землището за добив на нефтошисти е невъзможно без знанието на Мин инвест. Защото затова е необходима тежка техника, с която разполага само концесионерът.

Източник: bivol.bg