Разследван доставя боклука на Ковачки от Италия през Домусчиев

Разследваният в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза доставя чрез фирмата Ecoexport S.r.L. боклука, който се изгаря в ТЕЦ-овете, свързвани с енергийния бос Христо Ковачки, пише Биволъ като се позовава на международно журналистическо разследване. Гозза отдавна доставя боклук за изгаряне в България и Румъния. При съседите, където правоохранителните органи са за пример обаче е спрян. В България проблеми няма и институциите си затварят очите.

През юли 2010 Гозза е задържан заедно с други 16 заподозрени в рамките на операция водена от прокурори в Неапол и Анкона, след което е поставен под домашен арест. Групата е обвинена във фалшифициране на резултати от лаборатория за нивата на арсен в 150 000 тона боклук предназначен за Германия. Според прокурорите обвинените са били “напълно наясно с ролята си в сложна схема за нелегално складиране на боклук“. До присъда обаче не се стига поради изтекла давност.

Тези факти се припомнят в разследване на IRPI и Rise Romania, координирано от OCCRP. В него разследващите журналисти установяват, че  Гозза стои и зад скандал с изгаряне на италиански отпадъци в Румъния в циментови фабрики на Holcim. През 2013 година кораб, превозващ 2700 тона отпадъци (RDF) от завода Деко в Абруцо, е задържан за месеци на пристанището на Констанца в Румъния. Износител на товара е Серджо Гозза чрез фирмата от Бреша Eco Valsabbia.

Eco Valsabbia и Ecoexport са регистрирани на един и същ адрес, имат едни и същи телефони и имейли, а Серджо Гозза е управител и на двете фирми.

След като удря на камък в Румъния, Гозза се насочва към България, където институциите не му създават проблеми, пише международният жулналистически пул: "Разследването ни откри доказателства, че Eco Valsabbia е доставяла през 2015 г. отпадъци за изгаряне в циментовата фабрика на Holcim в Бели Извор. "Много бизнесмени, които се занимават с боклук, са свързани с хора от криминални групи като Камората” – обяснява за IRPI Адриано Д’Елиа от тосканската Guardia di Finanza - италианската финансова полиция. Конкретно за Серджо Гозза доказателства за връзка с италианската мафия обаче няма, разясни за Биволъ италианската разследваща журналистка Сесилиа Анеси, която е съавтор на разследващия материал за италианския боклук, публикуван в няколко медии на Апенините. "Криминалното дело срещу Гозза и съучастниците му е прекратено по давност от съда в Анкона през ноември 2018 г. и той се измъква от отговорност. В редакцията ни се пази товарителница, от която е видно, че тази година Ecoexport S.r.L. на Гозза е доставяла боклук за изгаряне в ТЕЦ-ове свързвани с Ковачки. RDF-боклуците и битовите отпадъци минават през Пристанище Бургас – Запад, което е собственост на Кирил Домусчиев.

Търговски представител на Eco Valsabbia е българката Юлияна Стоянова, а конкретно за твърдите битови отпадъци в Източна Европа от страна на Eco Valsabbia и Ecoexport отговаря румънката Кристина Танасе, сочат профилите на двете дами в социалната мрежа LinkedIn", пише Биволъ. Сайтът се свърза по телефона с Юлияна Стоянова и зададе въпроса какви количества боклук са договорени от италианските фирми като доставчици на фирми на Ковачки. Г-жа Стоянова отказа коментар, позовавайки се на забрана от директора на фирмата да дава информация за медиите. “Всичко е по легален начин и от министерството могат спокойно да дадат информация” – уточни тя. От пресцентъра на МОСВ обаче също отказаха отговор на журналистическите ни въпроси и се наложи да ги формулираме по реда на ЗДОИ.

С благословията на правителството и на местните власти, България се превърна в територия за неконтролирано изгаряне на битови отпадъци. Доказателство в полза на това твърдение са черните като катран стълбове от пушек, които често се издигат от комините на няколко ТЕЦ-ове у нас. Най-осезаемо това се случва в Перник от комините на ТЕЦ – Република , в ТЕЦ – Бобов Дол, също свързвани с Ковачки, в придобилия скандална известност ТЕЦ – Брикел в Гълъбово и в ТЕЦ – Сливен. Всички тези централи под една или друга форма изгарят отпадъци – с комплексно разрешително или като експериментално горене.

И в четирите топлоцентрали собствеността е свързвана със самоковския бизнесмен и енергиен бос Христо Ковачки. За него американските дипломатически грами, публикувани от Wikileaks, дават красноречива характеристика с определение от щатските официални представители у нас като "енергиен мафиот".

В Италия различни компании пласират различни типове битови, индустриални отпадъци и RDF за между 80 и 140 евро на тон. По-скъпо оценените отпадъци могат да бъдат само и единствено изгорени или казано с други думи, „оползотворени“ с код R1. За да получи някоя компания италиански боклук, тя трябва да представи на местните власти, отговарящи за сметищата, удостоверение, че разполага с площадка, лиценз и разрешения за съответните количества от компетентните власти в държавата – крайна точка за преработване и оползотворяване на сметта. 19 минути само добавя, че обикновено тези боклуци се изхвърлят в Третия свят, предимно в Африка. За България не е особен комплимент да жертва природата и особено Черноморието си в нодобен мръсен - в буквален смисъл, бизнес.

В този смисъл е показателно, че МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА СЪВСЕМ ОФИЦИАЛНО Е БЛАГОСЛОВИЛО ЦЯЛАТА ОПЕРАЦИЯ. Фирмата Траш юнивърс има разрешение от РИОСВ – Стара Загора да изгори 1,6 милиона тона отпадъци в България.  Адресът за кореспонденция на Траш юнивърс е в Гълъбово – площадка Брикел. Площадката се намира в землището на село Обручище на терен с площ 25 декара, собственост на Брикел ЕАД. Формално фирмата няма връзка с Ковачки, но косвените връзки са налице. То би стигало дори само да се припомни, че шефът на джобната му фабрика ЛИДЕР Кънчо Филипов беше шеф и на предприятието дълги години. А пиар на Ковачки, бизнеса му и партията беше снахата на Кънчо - Десислава Филипова.

С решение № 13-РД-468-00 на директора от 27.03.2019 г. на компанията се разрешават дейности по третирането на отпадъци. В заповедта (виж тук) са посочени 200 000 тона пластмаса и каучук, които могат да бъдат размесвани с цел подлагане на дейности по „оползотворяването“ им между R1 и R12. С R1 се означава изгарянето в пещи. Останалите дейности между R2 и R12 са оползотворяване по други начини. Най-често се преминава през стопяване на полимерите и превръщането им в спойка за тухли, керемиди и други строителни материали. Правят се опити и за добиването на гориво за генератори от полимерите в RDF-а.

Със същите указания на Траш юнивърс се позволява да съхранят и преработят 700 000 тона запалими отпадъци RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци. Разрешава се и третирането на 700 000 тона други отпадъци, включително и смеси от материали, образувани от третирането на други категории смет. Според източници на Биволъ, емисари свързани с Ковачки обикалят с въпросното разрешение и предлагат на различните компании в Италия да приемат смет на по-ниски цени. Дори, ако приемат смет по 100 евро на тон, при оценка 140 евро, от Траш юнивърс се превръщат в желан партньор. След приспадането на транспортните разходи и пристанищни такси, приходът за компанията е между 45 и 60 евро от тон при пристигането на RDF-a на Порт Бургас. От 2015 г. Христо Ковачки разполага и със собствен железопътен превозвач, което минимизира транспортните разходи вътре в страната. Ако всички количества се доставят през италиански контрагенти, тогава компанията Траш юнивърс ще реализира около 80 милиона евро приходи.

В Закона за управление на отпадъците (чл 89 ал 2 от ЗУО) е вписано ясно ограничение: „Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията, определен в разрешението или комплексното разрешително“. Вече стана ясно, че Брикел има договор (с тайни клаузи) за изгарянето на 500 000 тона боклук от община Гълъбово. Какви са количествата вносен италиански боклук и дали те не надвишават половината от капацитета на инсталациите на Ковачки засега не е ясно, но МОСВ и Митниците дължат отговори на тези въпроси по реда на ЗДОИ. Ясно е, обаче, че евробоклукът е много по-изгоден. Родните компании, които пласират RDF плащат само до 20 лева на тон на инсинераторите. Разликата с италианския боклук е в пъти.

Брикел ЕАД има интерес да изгори колкото се може повече от отпадъците доставени на площадката на Траш юнивърс. Още повече, че контролът за количествата боклук, влизащи на площадката на Траш юнивърс се извършва с електронна везна на… самия Брикел, както е посочено в заповедта  от РИОСВ – Стара Загора. Идентични са интересите и на ТЕЦ-овете в Сливен, Бобов дол и Перник. Според мнозина експерти  пернишкият ТЕЦ – Република е най-заинтересован да се гори биомаса и RDF, защото въглищата, които се добиват в района в момента са с ниска калоричност и влажни. За разпалването им е нужно алтернативно гориво. В Брикел ЕАД няма такива проблеми с въглищата, но пък има ясен финансов интерес, а и разрешително за площадката.

За оползотворяването на RDF в топлоцентрали те трябва да бъдат с генерации, в противен случай не отговарят на критериите. В Гълъбово, Сливен и Перник подаването на топлинна енергия е реално, но Бобов дол не подава топлинна енергия към потребители в околните населени места. Там генерацията служи за отопление на оранжерии, които се намират в близост до сградата на ТЕЦ-а, в самия му двор.

Бизнесът с горене на боклук има и друга сладка страна – държавата изкупува електроенергията на ТЕЦ-овете на преференциални цени. Само от Брикел при 17 ст. на киловатчас без ДДС се генерират около 40 млн. лева годишно над борсовата цена на тока, според анализ на финансиста и съпредседател на ПП Зелено движение Владислав Панев. Така се стига до парадоксалната ситуация, че ТЕЦ-ове, които имат инсталирана когенерация и комплексно разрешително да изгарят битови и технологични отпадъци, печелят веднъж от преференциалните цени, на които се изкупува произведената от тях енергия и втори път от отпадъците, които им плащат да изгарят. За сметка на замърсяването и щетите за здравето на данъкоплатците.