Производители на пчелен мед против споразумение на ЕС и Меркосур

През изминалата седмица от Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти се обявиха категорично против споразумението за свободна търговия между Европейския съюз (ЕС) и страните от Меркосур - Аржентина, Бразилия,  Уругвай, Парагвай. Асоциацията, която представя преработвателите на над 90% от българския пчелен мед, заедно с Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти в България изпратиха писмо до Министерството на земеделието, горите и храните. Писмото посочва заплахите за българското земеделие и в частност за българското пчеларство, ако съгласието влезе в сила. Съответно са предложени и защитни мерки, които да бъдат взети, за да се минимизират негативните ефекти. През септември двете асоциации заедно със Сдружението на българските производители на биопродукти и областният пчеларски съюз Русчуклия ще представят на редовна сесия българския парламент своята позиция. Според тях съществува реална опасност българският конвенционален и биологичен мед да изгуби своите пазари в ЕС и секторът да бъде обречен на гибел. Споразумението ще даде възможност на 45 хил. тона мед от Южна Америка да попадне на европейския пазар без мито на доста по-ниска цена.

„Цената на южноамериканският мед е с около 30% по-ниска от тази на българския поради ниските производствени разходи, високата инфлация в тези страни и занижения контрол върху производствения и преработвателния процес. Като европейски производители и преработватели ние сме принудени да спазваме редица правила на ЕС. Опасяваме се, че огромно количество мед от Меркосур ще попадне в Европа с не дотам изпълнени критерии за качество“, коментира ситуацията председателят на Асоциацията на преработвателите биологични пчелни продукти Владимир Русев. Според Русев България произвежда около 10 хил. тона мед, от които 8 хил. тона се реализират на европейския пазар. Отчитайки и украинската квота на мед за ЕС, която е над 8 хил. тона и с 30% по-ниска цена спрямо българската продукция, общото количество на внасяния на европейския пазар мед е над 53 т. При тези облекчени условия за Украйна и Меркосур българските пчелари са поставени в непосилна конкурентна среда. И в момента мед от Южна Америка, около 35 хил. тона предимно от Бразилия и Аржентина, се реализира на европейския пазар, но със защитно мито от 17,3%. За меда от Украйна защитното мито също е 17,3%. Това намалява разликата от 30% в цените почти наполовина.

Българските преработватели предупреждават, също така, че вносът от южноамериканското обединение може да доведе до появата на нови пестициди и болести в Европа. Една от мерките, които асоциацията предлага да бъдат взети, е да се търси намаление на квотата от Меркосур в рамките до 10.000 тона годишно максимум, и/ или да се предвиди постепенно увеличаване на квотата в рамките на 5 години. Както и  да се предвиди финансова подкрепа за всички пчелни семейства в рамките до 30-40 евро на семейство годишно. Друга поставена мярка е да се предвидят финансови средства и мерки за подкрепа на реализация на български пчелен мед в малки разфасовки (в буркани) директно на пазарите на ЕС, в търговски вериги и други канали за продажба.

„Българското законодателството трябва да бъде оптимизирано в посока подкрепа на пчеларския сектор. Нужна е дългосрочна стратегия за подкрепа на производството на български биологичен пчелен мед, като алтернатива за постигане на по-високи ценови нива и увеличаване обема на продажбите от България.“, категоричен е Владимир Русев, председател на Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти.