Радев сезира КС заради финансирането на партиите от бизнеса

Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни разпоредби от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс, свързани с даренията на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци. Това съобщиха от прессекретариата на президента.

Според държавния глава оспорените разпоредби подменят интереса, в името на който партиите ще осъществяват дейността си и накърняват конституционните основи на българската политическа система. Застрашен е основният принцип на политическия живот в страната – плурализмът.

Създават се предпоставки даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочват към партиите във властта, защото те разпределят публичните средства и определят победителите в обществените поръчки и концесиите. Останалите, и особено малките партии, ще бъдат изтласкани в периферията на политическия живот.

Посочените рискове са пренесени и в изборния процес и застрашават устоите на демокрацията.

Следва пълен текст на искането от Президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс:

ИСКАНЕ

ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И ОТ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС

Уважаеми конституционни съдии,

На основание чл. 150, ал. 1 във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България сезирам Конституционния съд с искане да установите противоконституционност на:

1) чл. 21, чл. 23, ал. 1, т. 4, чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“, чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 в частта „и т. 4“, както и на чл. 34, ал. 4 в частта „юридическите лица и едноличните търговци“ от Закона за политическите партии и

2) чл. 162 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“, чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ и чл. 169, ал. 1 относно изразите „или юридическо“ и „или едноличен търговец“ от Изборния кодекс.

Считам, че посочените разпоредби са в противоречие с чл. 1, ал. 2 и 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България. Предвид систематичната връзка между оспорените разпоредби, приети със Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (Обн. ДВ, бр.60 от 30.07.2019 г.), те са обединени в настоящото искане. По този начин е съобразена практиката на Конституционния съд да се произнася по повече от един оспорен закон (Решение № 10/2003 г., Решение № 10/2011 г., Решение № 6/2013 г., Решение № 10/2016 г.).

1. Относно разпоредбите от Закона за политическите партии

Конституцията възлага на политическите партии една особено значима функция в обществен интерес - да съдействат за формирането и изразяването на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3). Тази политическа воля има за източник волята на народа - цялата власт в държавата произтича и принадлежи на народа (чл. 1, ал. 2). Но, за да е работоспособна, тази воля трябва да бъде организирана, разпокъсаните индивидуални идеи и мнения да бъдат канализирани, за да служат като база и съдържание на креативната „обща воля“ за изграждането и функционирането на демократичната държава. В това се състои предназначението на политическите партии, на които Конституцията е възложила градивни функции, присъщи само на тях (чл. 12, ал. 2). Неслучайно разпоредбите за политическите партии са систематично обвързани в чл. 11 от Конституцията с принципа на плурализма, на който се основава политическият живот в Република България. Конституционният съд е подчертавал нееднократно значението на политическия плурализъм, като го е нареждал сред основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата - правата на личността, народният суверенитет, правовата държава, върховенството на правото, разделението на властите и независимостта на съдебната власт (Решение № 7 от 1996 г., Решение № 3 от 2003 г., Решение № 3 от 2004 г., Решение № 8 от 2005 г., Решение № 14 от 2013 г. и др.). Плурализмът изисква да има законова възможност много партии да посредничат в изразяването на идеите от целия спектър на обществото. Освен това, по силата на чл. 4, ал. 2 от Конституцията държавата трябва да създава условия за свободно развитие на гражданското общество, част от което несъмнено са политическите партии. Тази уредба на политическите партии на конституционно равнище задължава законодателя да регламентира тяхното финансиране, ръководейки се от политическия плурализъм като основно начало.

Съгласно чл. 21 от Закона за политическите партии (ЗПП) след последното му изменение финансирането на дейността на политическите партии чрез държавна субсидия е предвидено не като установено положение, а като правна възможност. Преди изменението на чл. 23, ал. 1 от ЗПП позволени дарения в полза на политическите партии бяха само такива от физически лица, и то - с определен максимален размер. След изменението позволени са и дарения от юридически лица и еднолични търговци. Както за тези дарения, така и за даренията от физически лица, няма определени максимални размери - общо или от един дарител за една календарна година. Единствените ограничения, които се предвиждат за финансиране на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци, са в чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗПП. Съгласно тази разпоредба не могат да се получават средства от юридически лица и еднолични търговци, които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Считам, че в тази си част уредбата на финансирането в ЗПП не претворява изискванията на Конституцията по следните съображения:

Редакцията на чл. 21 от ЗПП, че дейността на политическите партии „може да“ се финансира от държавна субсидия, не създава императив държавата да финансира политическите партии, а установява това като правна възможност. По този начин се допуска политическите партии да не получат никакво държавно финансиране, което да гарантира минимум от средства, необходими за тяхната дейност. По силата на чл. 26, ал. 1, изр. 2 от ЗПП с годишния закон за държавния бюджет може да се определи недостатъчна по размер или никаква държавна субсидия за политически партии, получили над 1% от действителните гласове, т.е. всички с принос в политическия процес. Смисълът от държавното финансиране на политическите партии е в това - да бъде оказвана подкрепа на партиите, така че да поддържат ефективни партийни структури, които работят в интерес на избирателите и да не попадат в зависимост от икономически интереси на големи корпоративни дарители. Държавната субсидия се предоставя, за да защитава политическия плурализъм, да подкрепя политически субекти, които са получили значителна избирателна подкрепа и да служи като бариера срещу корупцията. Приетата с чл. 21 от ЗПП уредба, която е в обратния смисъл, застрашава многообразието от политически партии, което накърнява принципа за политическия плурализъм и конституционно определената роля на партиите в реализирането на народния суверенитет.