В България демокрацията се ползва със значителна обществена подкрепа, която обаче постепенно ерозира. Най-голям дял от гражданите (45%) са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма на управление за страната, но това е спад със 7% спрямо 2015 г. Делът на несъгласните с това твърдение се покачва с 6% между 2015 и 2018 г. Всеки пети отговаря, че не може да прецени.
Това показва националното представително проучване "Демокрация и гражданско участие" за 2018 г. на Институт "Отворено общество".
Преобладаващата част от анкетираните посочват само демократични държави като чужди примери за добро управление. Германия, Великобритания и Швейцария са трайно в челната тройка на чуждите държави, които са желан модел за подражание: за 23% от анкетираните Германия е най-популярният пример на държава с добро управление; според 9% такава е Швейцария, а според 8% – Великобритания.
По-ясно изразена е подкрепата за демокрацията сред по-образованите и по-заможните граждани (64% от тези, които имат доход над 700 лв. на човек от домакинството на месец) и сред по-младите (53% сред хората на възраст до 44 г.) и е малко по-изразена сред живеещите в София (50% са съгласни в сравнение с 45% средно за страната).
Делът на несъгласните с това твърдение обаче при групите с най-високо и най-ниско образование е еднакъв: 26 -27%.
Слабата подкрепа за демокрацията при ниско образованите не се обуславя толкова от категоричното несъгласие с нейните ценности, колкото от високия дял от анкетираните, които споделят, че не могат да преценят какво да отговарят на въпроса, отбелязват анализаторите.
Сред тези, които са гласували за ГЕРБ на последните парламентарни избори, 70% смятат, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, в сравнение с 45% средно за страната. Гласуващите за БСП в изследването през 2018 г., както и в предишните две изследвания представляват единствената група с категорично мнозинство на хората, които не са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната (53% от гласуващите за БСП отговарят отрицателно в сравнение с 34% средно за страната).
Най-остро изразено усещане за криза има по отношение на състоянието на върховенството на правото в България: основната разлика между демократичните и тоталитарните правителства е, че първите носят политическа и съдебна отговорност за своите действия, а вторите – не. У нас обаче само 26% от анкетираните са съгласни, че националното правителство действа в рамките на закона, а обществената оценка за качеството на законодателството е крайно ниска: едва 22% от хората смятат, че законите в страната са справедливи, 14% – че те са ясни и разбираеми, и 8% – че се прилагат еднакво за всички.
Въпреки по-скоро благоприятната икономическа конюнктура, бедността продължава да бъде най-значимият проблем на хората в България, следвана от безработицата, лошото управление и корупцията, сочи изследването.
Участниците отбелязват, че има сериозно разминаване между проблемите на хората и дневния ред на политиците. През 2018 г. около 1/3 от анкетираните (32%) определят бедността като най-значим проблем, като подобен резултат е регистриран и в двете предишни изследвания през 2015 и 2016 г. Следващи по значение са лошото управление и корупцията, посочени като основен проблем от 14-18% от анкетираните. Сравнително малък дял от хората (5-7%) акцентират върху престъпността и лошото здравеопазване, а 2% - върху некачественото образование.
Доверието на гражданите в институциите е трайно ниско и тенденцията е негативна. През 2018 г. се наблюдава понижено доверие в почти всички изследвани институции: най-рязък е спадът при неправителствените организации /с 11%/, във висшите училища – с 10%, в политическите партии, в Народното събрание и в правителството – с 6%, и дори в ЕС - с 5%.
Народното събрание и политическите партии се ползват с най-ниско доверие от всички институции в изследването – само 15% от анкетираните споделят, че вярват на Народното събрание, а само един от десет анкетирани - на политическите партии.
На този фон през 2018 г. президентът е единствената институция, при която има категорично повишаване на общественото доверие: почти с 20% между 2016 и 2018 г., което може да бъде обяснено със смяната на титуляра на поста.
Едно от възможните обяснения за ниското доверие в националните институции е свързано с широко разпространените представи, че достъпът до висши държавни длъжности не се основава на заслуги, а на други фактори, коментират анализаторите. Според почти 70% от анкетираните връзките на кандидата са най-важният фактор за достъп до висша държавна длъжност в България. На второ място са парите на кандидата, а на трето - неговата популярност. Едва 20% смятат, че образованието на кандидата е основна причина, за да бъде избран и да влезе във властта. А само под 15% от хората са на мнение, че опитът, знанията или уменията имат значение.
Гражданите не се усещат представени в управлението (Народно събрание, общински съвети). Делът на тези, които не са съгласни с твърдението, че в Народното събрание има поне един депутат, комуто имат доверие и за когото знаят, че представлява тях и хора като тях, се покачва от 54% през 2015 г. до 60% през 2018 г. Само 21% от анкетираните през 2018 г. са съгласни, че в НС има поне един депутат, комуто те лично имат доверие.
През 2018 г. значително се увеличава делът на хората, които не виждат конкуренция между политическите партии. През 2015 г. делът на тези, които не мислят, че смяната на партиите в управлението води до промяна в държавната политика, е бил 54%, а през 2018 г. вече е 68%. Съгласните с това твърдение през 2015 г. са били 23% от анкетираните, а през 2018 г. са само 13%.
Според доминиращите обществени нагласи между отделните политически партии няма големи разлики от гледна точка нито на политиката, нито на начина на управление на партиите. Това донякъде обобщава задълбочаването на кризата в представителната демокрация, която изследванията регистрират след 2015 г.
През 2018 г. изследването регистрира слаба степен на гражданско участие в управлението – огромната част от анкетираните не членуват в никакви организации, само 4% членуват в политически партии, а само 2% – в профсъюзи. Между 2002 и 2018 г. обаче в това отношение има положителна тенденция, макар и много слабо изразена: членството в клубове нараства, все повече хора са склонни да се обръщат към институциите, за да търсят решение на проблемите си и да протестират в случай на лошо управление.
Източник: Сега
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
29 години капитализъм - 29 години грабеж, разруха и геноцид!
"едва 22% от хората смятат, че законите в страната са справедливи, 14% – че те са ясни и разбираеми, и 8% – че се прилагат еднакво за всички." Абсолютна глупост!!!
„Изборът на служебен премиер беше една ...
бТВ Синема 31 март 21:00ч.
Режисьор: Дерик Борте
В ролите: Ръсел Кроу Tom Cooper Карън Писториус Rachel Hunter Гэбриел Бейтман Кайл Флин Джими Симпсън Анди
Голямата ангажираност няма да ви пречи да си вършите