Осъдени НЕ могат да искат от медиите да бъдат заличени

Осъдените по Наказателния кодекс лица не могат да искат от медиите да бъдат заличавани или забравяни, позовавайки се на европейския регламент за личните данни. Това се разбра от изявления на председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов пред БНТ. В комисията вече са постъпили повече от 10 сигнала от граждани, които се оплакват, че електронни медии не са премахнали информацията за тях. По един от случаите комисията е дала становище, че средствата за масова информация имат право да отказват такова заличаване. 19' дори беше заплашен със съд от изнасилвач, който не иска да се знае миналото му.

"Правото на изтриване (или да бъдеш забравен) не е абсолютно право и упражняването му може да бъде спирано на посочени в регламенти основания", се казва в становище на КЗЛД. "Такова основание има винаги, когато става дума за медийна информация от обществен интерес, необходима за информиране на обществото за извършени престъпления и за личността на извършителя. Медиите и в частност журналистите са призвани да осигуряват прозрачност и информираност на гражданите, като по този начин способстват за защитата на обществения интерес", смята комисията. В становището се посочва, че е налице основание за отказ на предявеното право на изтриване на лични данни, когато обработването им е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване и правото на информация. Същото се отнася и когато става дума за изпълнението на задача от обществен интерес, която обуславя необходимостта от информиране на обществото както за извършените престъпления, така и за личността на извършителя, предвид неговата завишена обществена опасност.

Според Венцислав Караджов правото да бъдеш забравен със съдебно решение е неприложимо при информация за журналистически цели, когато тази информация е обществено значима. "Ако деянието е обществено опасно, може да бъде отказано да бъдеш забравен", каза той пред БНТ. Той обясни реда, според който лицата се обръщат към медията, тя извършва преценка и може да откаже да заличи тази информация. Следващата стъпка е Комисията за защита на личните данни, която ще отсъди дали лицето има право или медията е отсъдила правилно, каза Караджов и даде да се разбере как ще действа комисията в такива случаи. Караджов обясни, че и Гугъл вече е постановил много такива откази.

В същото време според шефа на комисията за лични данни не може да се направи общо становище кога да се трие информация и кога не, каквито призиви има.