Кирил Кадийски към Боил Банов: Топорчите се, че не сте страхлив, а не подавате оставка

Отворено писмо до министър Банов е написал писателят Кирил Кадийски относно конкурса за директор на Българския културен институт в Париж. Писателят е кавалер на френския Орден за Изкуство и Литература, лауреат на наградата Макс Жакоб, член-кореспондент на академия Маларме, почетен гражданин на Монмартърската република, бивш директор на Българския културен институт, Париж.

Топорчите се, че не сте от страхливите, пък една оставка не смеете да подадете. Не се заблуждавайте, че в битността си на министър сте по-защитен за това, което предстои да ви се случи. А и какво ли по-страшно може да бъде то от това вече да си се опозорил. Хайде, извадете я от джоба тая пуста оставка. Подпишете я, Боиле Банов. Боилите са били храбри хора! Бановете – също!, пише той.

Вижте цялото писмо на Кирил Кадийски:

Г-н Министър,


Получих отговора Ви на моето възражение от 4 януари т.г.

Самият отговор, дело вероятно на някой от членовете на въпросната комисия издава неубедителна симулация на обективност и е опит да се подмине основния въпрос: МАНИПУЛИРАНЕТО НА КОНКУРСА. Ако това е недостатъчно ясно за онзи, който евентуално ще пише следващия ваш отговор до мен (за какъвто не настоявам, тъй като вашите юристи ще могат да се обяснят с моя адвокат в съда), ще поясня:

Става въпрос за императивното ви указание кой от кандидатите да бъде на първо място (в случая г-жа Десислава Бинева, печално известна със заплатата си от 12 хиляди лева месечно, които си е дала сама като изпълнителен директор на НДК в периода на опитите той да бъде фалиран) и кой да бъде оставен наказателно на последно място (в случая аз – за когото и във френската, и в българската преса достатъчно ясно е казано кой съм и в сферата на изкуството, и в културната дипломация). Недопустимо е един министър на културата да принизява Българските културни институти по света до предприятия от средния и дребен бизнес, за каквито е квалификацията на въпросната „калинка”-мениджър. Иначе, в културата тя е никоя.

 

В кулоарите, по време на така наречения конкурс, – не без угризението, че може би съм пропуснал да разбера коя е – имах наивността да я попитам коя е сферета, в която тя е силна: музиката, театъра, киното, изобразителните изкуства. Тя ми се усмихна чаровно и леко ехидно отвърна: – Аз съм силна в други сфери!

 

Остава недоумението: отплащате (отплащат) ли й се за някоя „добре свършена работа”, или очаквате (очакват) тя да ви (им) се отплати на някой по-скромен обект, но по-близък до брюкселската хранилка. С НДК не се получи някак – „малката с късата поличка” (думи от интервю с Христо Друмев, на чийто стол са я курдисали – също като вас императивно, и дори без конкурс, макар и бутафорен – също като вашия) не успява все пак да съсипе набелязания за приватизиране апетитен обект. Не може да не знаете и това, че вашият предшественик по-късно я е изхвърлил за несправяне с работата. Така че, не възлагате ли прекалени надежди (за каквото и да било)?!


И втория – вече съпътстващ, но произтичащ от първия – въпрос е за тримесечното забавяне на финалния етап на конкурса, нещо, което няма прилично обяснение, освен че сте действали или в нечия угода, или под някаква принуда. Чия обаче? Спокойно – не сте длъжен да отговаряте, това последното се нарича риторичен въпрос. Някои – не са прави – наивно смятат, че машинацията била сегашната директорка да може да закръгли десетгодишен мандат. Не е логично: няма как да се достигне, а още по-малко да се подобри рекорда на директора във Виена – зет на някогашния зам. министър на културата Явор Милушев и на народната артистка Цветана Манева. Но надежда има – примерът с Будапеща. Може да възразите, че три месеца е нищо време, но пък повече от достатъчно, за да изтече истинската информация – нещо обичайно в повереното ви ведомство.

Много течове, г-н министър! Да бяха от водопровода, булеварда отвън да сте вече залели. Недай си боже пък да е било от канализацията. Но вие и така овоняхте българското културно пространство.

Ето причината моят апел да бъде – и не само за случая! – така категоричен: подобен род конкурси да се провеждат от специално назначени комисии от авторитетни външни – НЕЗАВИСИМИ! – представители – интелектуалци и специалисти – а не от министерски ПОДВЛАСТНИ вам служители.

Никъде в моето възражение не се твърди, че въпросната бутафорна комисия не е конструирана според „изискванията на Кодекса на труда, на Закона за закрила и развитие...” и т.н. до края на абзаца. Нито пък, че е назначена не от Вас, още по-малко без заповед. Тази нейна „изрядност” нищо не значи, за да бъде ядрото на вашия отговор.

Категоричните ми възражения са, че комисията е не само ЗАВИСИМА, но и некомпетентна, тъй като