Кой проспа “закона за изпиране на пари” в случая с милионите от Венецуела

„Подозренията не са свързани със самата банка” – това са думите на главния прокурор, изведени във всички медии като един от основните акценти на гръмналата новина, че по сметка на българин в българска банка е била преведена огромната сума от 60 милиона евро (в други медийни публикации сумата е повече от двойно по-голяма!), идващи от Венецуела, пише Терминал 3.

За всеки запознат с разпоредбите на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) и с вменените от него и от Правилника за прилагането му задължение на банките за извършване на комплексни проверки на своите клиенти във всички случаи на необичайни операции с цел предотвратяване изпирането на пари това изказване звучи не само непрофесионално, но и скандално. Още повече на фона на продължаващата съдебна сага с фалиралата банка КТБ, за която също до последно ни уверяваха, че е стабилна и че не е финансирала медии и не е извършвала нищо необичайно. След това се оказа, че там колосални кредити са получавали огромен брой офшорни компании, както и т.нар. „SPV-та“ (специално регистрирани за конкретен случай дружества) с напълно анонимна собственост на капитала. И години наред никой от българските служби не е реагирал, докато управляващи връчваха на мажоритарния собственик приза „Банка на годината“!

Без да имаме предвид всички останали детайли по конкретния превод, идващ от Венецуела, само неговият размер е бил достатъчна причина банката да извърши комплексна проверка на наредителя на средствата и основанието на превода. А останалите детайли дават основание за най-задълбочена проверка, която по всяка вероятност би довела и до задължение на банката да докладва операцията на ДАНС по поне няколко законови критерия:

    Необичайно голям превод, предвид специалния статут и предназначение на банковата сметка на получателя – адвокатска доверителна сметка. За да се приеме, че този превод е „обичаен”, по тази сметка би следвало регулярно да се получават средства от порядъка на няколко милиона евро, така че този превод да не излиза от рамките на обичайното движение по сметката.
    Липсата на видима, подразбираща се причина наредителят на средствата да ползва услугите на българската банка (според инфорацията на властите преведените в българската банка средства след това са поели към банки в други държави).
    Държавата, от която произхожда наредителят на средствата. Съгласно ЗМИП задължените лица като банките са длъжни да съобразят и публично известна информация, включително такава, изнесена в медиите, каквато в случая се явява информацията за събитията, случващи се във Венецуела. Нещо повече – именно на фона на тези събития банката е следвало да идентифицира действителните крайни собственици на наредителя на средствата и ако установи, че се касае за политически лица, да предприеме всички мерки за установяване произхода на средствата.
    Макар и да не е записано в закона, известно е и се преподава в обучителните семинари за задължени лица по ЗМИП, каквито са и банките, че една от новите тенденции в изпирането на пари е свързана с използването именно на доверителни адвокатски сметки. Това само по себе си не превръща този вид сметки в съмнителни, но в конкретния случай наред с останалите характеристики на превода го определя като съмнителна операция.

Има и много други „светващи” софтуера на банките обстоятелства, но те са твърде специфични, за да бъдат разбрани от широката публика.

Вариантът банката да е „пропуснала” този превод е практически несъществуващ. Всички банки разполагат със специализиран софтуер и различни модули с разработени сценарии с определени критерии, които ежедневно автоматично генерират сигнали. Те се анализират от специализиран отдел в банките, а персоналът се обучава регулярно. Освен това банките имат въпросници, които включват информация от клиента за действителен и очакван оборот. При надвишаване системата генерира сигнал да се анализира. Това е така най-малкото защото глобите, които банките могат да отнесат, са баснословни. В конкретния случай, ако си представим, че банковият софтуер осветява съмнителните операции в различен цвят от жълто до червено, според нивото на риск то тази операция ще свети в тъмночервено.

Все още твърде малко знаем за основанието на превода, предназначението на средствата и движението им след постъпването им по българската банкова сметка, за да твърдим, че действително се касае за пране на пари, но фактът, че едва ли не второто изречение на главния прокурор цели априори да свали подозренията от българската банка, вместо по дифолт да я включи в кръга на заподозрените лица и да разясни на обществеността какво е било дължимото поведение на банката в случая, така, както охотно и с явен обвинителен уклон разкри детайли за титуляря на банковата сметка и за това коя адвокатска дейност била „типична” и коя „нетипична”.

Източник: Терминал 3