Започват Мръсните дни

„Мръсни дни” се нарича дванайсетдневен период в българския народен календар, възприеман, като опасно време зло, в което злите духове действат с повишена активност на земята. Този период обикновено е в дните от Коледа до Йордановден.

Според традиционните народни представи през Мръсните дни се явяват различните свръхестествени демонични същества - караконджули, вампири, таласъми, върколаци и т.н., които бродят по земята от залез слънце до пропяването на първи петли; на някои места се вярва, че през Мръсните дни на земята идват и душите на мъртвите.

Схващането, че тези същества са особено опасни за човека, предопределя изпълняването на многобройни забрани и действия с предпазен характер, строго спазвани през целия период. Повсеместно се спазват забраните за излизане навън след залез слънце, миенето и прането, понеже водата още е „некръстена“; не се правят помени, сватби и годежи; спазва се сексуално въздържание, защото се вярва, че заченатото в тези дни дете ще бъде недъгаво или ще се превъплъти в зъл дух след смъртта си. За предпазване от демоничните сили, хората носят в дрехите си чесън и др.

Периодът на Мръсните дни се смята за особено подходящ за извършването на магически действия и предсказания (подобно на нощите срещу Гергьовден и Еньовден) – тогава магьосниците и бродниците правят магии за обиране на чуждото плодородие, тогава се извършват различни гадания – предбрачни, за времето през настъпващата година, за здравето и др.

През тези дни се изпълняват и новогодишните обичаи на момците –коледуване, сурвакане, русалии, риначи, а в Югоизточна България – обичаят Наместник (Стопанова гозба).

В различните крайща на страната има и различни ритуали, свързани с т.н. „мръсни дни”:
В Царибродско периодът се нарича Некръстени дни и трае от Коледа до Богоявление. През това време не е препоръчително да се излиза навън нощно време, защото тогава броди караконджо; не се перат и не мият, защото дните са нечисти – в противен случай ще ги сполети „нужда“ (болест). Подобни са вярванията, свързани с Мръсните дни и в Пиротско и Нишко.


В централна Северна България периодът започва от Коледа и трае до Богоявление и е известен под имената Мръсници, Мръсни дене, Мръсна неделя и Връкулачови дене. Схващан е като особено опасен – според вярването „земята е на решето“, а по улиците броди каракон.

В Тревненско се вярва, че щом се отговее на Коледа, караконджо тръгва; той броди само до нощта на Сурваки и изчезва щом се сурвака водата. Хората носят в дрехите си чесън („опасно е да се ходи през Мръсниците без чесън“ – Плевенско)и се стремят да не замръкват навън; забранени са годежи, сватби и кръщенета. Пепелта от огнището не се изхвърля навън, за да няма главня по посевите. Жените не работят с вълна (в селата Голец и Хлевене се среща представата, че св. Петка наказва тези, които предат през Мръсните дни), те не перат и не мият децата си.

В Габрово, в периода от Игнажден до Коледа, младите жени не бива да мият главите си и да си перат дрехите, за да могат лесно да раждат. Спазва се полово въздържание – според вярването ако дете се роди или бъде заченато през тези дни, то ще стане каракон или ще бъде залюбено от змей/змеица. Повсеместно се вярва, че умрелият през Мръсните дни е много грешен и душата му се превръща във върколак или каракон – за предпазване от това се забиват игла в пъпа или петата на починалия.

В родопска област периодът трае от Игнажден до Водици; известен е и в българомохамеданските села, където продължителността му е една седмица от Коледа. Познат е под имената Поганото, Пуганците и Буганците. Отново се спазват забраните за замръкване навън, за пране и миене; забраняват се седянки, сватби и кръщенета; спазва се и сексуално въздържание, за да не се роди недъгаво дете (в Пещерско децата, родени през Мръсните дни се наричат поганчета; в Чепинско ги кадят с тамян, за да не бъдат залюбени от змей).

Източник: Епицентър