Свързани новини

03.07.2018 09:35

Омразата към жалбоподателя се превръща в закон

Видян 1889 пъти | Коментари 0
Гласували 0 рейтинг: 0.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна

Свидетели сме на форсирано приемане в парламента на мащабни промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), части от които се придвижват на конвейер в правната комисия и пленарната зала в една необичайна процедура, заяви Ал.Кашъмов пред Капитал. Много опасения бяха изказани срещу този законопроект, който е изключително важен за реализиране на защитата на основни права на гражданите. За жалост тези опасения засега са неразбираеми за широката публика, но се боя, че те ще бъдат болезнено почувствани от хората, когато законът влезе в сила.


АПК е един от най-добрите и качествени закони, с които разполагаме в момента. Същевременно той е сложен закон, за подобряването на който би трябвало да бъде отделено много време, ресурс, обосновка, както и дебат между различните групи експерти, защото при прилагането му се проявяват разнопосочни проблеми. От една страна, това са проблемите, с които ежедневно се сблъскват съдиите в административното правораздаване, от друга, са проблемите, с които се сблъскват адвокатите и гражданите, но имаме проблеми и на фирмите, на администрацията, и в по-малка степен, може би на административната прокуратура, която понякога също участва активно в тези дела. Всички тези гледни точки трябваше да бъдат надлежно застъпени паралелно с ясна фактологична обосновка, за да се поставят промените на точното им място, така че къщичката да не се разруши. Вместо това в парламента бе внесен законопроект от група депутати, без сериозна обосновка, без обществено обсъждане, а от мотивите става ясно, че всъщност този проект не писан от тях, а от група юристи по неясно задание. Този проект преседя в Народното събрание повече от година и когато изглеждаше, че няма да бъде придвижен, той изведнъж възкръсна и бе вкаран устремно в дневния ред на депутатите. В предложените промени не са съобразени ежегодните доклади на административните съдилища и на Върховния административен съд (ВАС), въпреки че те съдържат изключително важна фактология.


Много са промените, които заслужават да бъдат коментирани, но има няколко, които залагат особено сериозни проблеми. На първо място са две предложения, които са свързани, но трябва да бъдат разгледани поотделно – увеличаване на таксите в касационното производство и въвеждане на възможност за провеждане на закрити за страните заседания, на които делото да се решава само по представените документи и писмени становища. Тези нови текстове привидно се обосновават като мерки за подобряване на административното правосъдие и за неговото ускоряване, но у мен се налага впечатлението, че те са продиктувани, да не казвам от омраза, но основно от някакъв вид неприязън към гражданите и тяхното изконно конституционно право да търсят защита на свои основни права в административния процес. По време на обсъждането в правната комисия даже бе споменат изразът "редовни жалбоподатели". Прозира намерението да се "цензурира" правото на достъп до съд и тази цел всъщност, е откровено заявена в мотивите към законопроекта за промени в АПК. Единствената обосновка в мотивите на предлаганото драстично увеличаване на таксите е твърдението за необходимост от пресичане на злоупотребите с жалби. Такава директна атака срещу правото на гражданите на достъп до съд поставя въпроса какви хора пишат българските закони и кой ще поеме политическата отговорност да даде гориво на омразата към жалбоподателя и да му попречи да защити правата си в съда.


Как да спрем гражданите да се обръщат към съда


Таксата за граждани за касационната инстанция трябва да стане 70 лв. вместо сегашната такса от 5 лв. (таксата за касация по административни дела е 50% от таксата за първа инстанция). Простата сметка показва, че увеличението е 14 пъти и то е несъизмеримо с нарастването на доходите на населението от 90-те години досега, които не са се вдигнали 14 пъти. Същата такса ще дължат едноличните търговци и публичните институции, които ще бъдат вече задължени да внасят такса по касационното обжалване. Таксата скача на 370 лв. за "организациите", в което неясно понятие очевидно се включват както търговските дружества, така и по-голямата част от юридическите лица с нестопанска цел, независимо дали са определени за дейност в обществена или частна полза. Тоест неправителствените организации, които по дефиниция защитават обществения интерес, с изключение на предоставящите "обществени услуги", ще бъдат финансово цензурирани при опита да обжалват съдебно решение. Особено притеснително е предложението при касационни жалби по дела с материален интерес таксите да са в размер от процент от този интерес (0.8%, но не по-малко от 1700 лв.), а при материален интерес над 10 млн. лв. – 4500 лв. Така излиза, че за касация по дело срещу законността например на оценка въздействието върху околната среда на съмнителен и непрозрачен проект като АЕЦ "Белене" гражданите и неправителствените организации ще трябва да извадят от джоба си такива несъобразени с имуществото им суми, за да потърсят защита на живота и здравето на населението.


Това увеличение на таксите по никакъв начин не е обосновано в доклада към законопроекта. Очакванията бяха проектът да е придружен с финансов анализ на ползите и разходите, колко пари са влезли в административното правосъдие, колко се харчат, има ли неоснователни жалби, както се твърди, какво изобщо означава "неоснователна жалба" (защото при всеки съдебен спор обикновено едната от двете тези се отхвърля), какво означава злоупотреба с право на жалба и - след като имаме критерии за това – да се посочи има ли такива злоупотреби и колко са тези случаи. Само след такъв анализ, съчетан с официални данни за нарастването на доходите на населението през последните 20 години, може да се стигне до разумни промени.


Вместо това сме изправени пред едно предложение очевидно генерирано като идея за разтоварване на ВАС като касационна инстанция. Това всъщност е една гилотина, която ще попречи на много хора да защитят правата си по съдебен ред. И нека никой не се заблуждава, че административното правораздаване опира само до концесии и обществени поръчки. То е също така за достъп до обществена информация, защита на личните данни, права на деца по Закона за закрила на детето, защита от дискриминация, права по Закона за устройството на територията, свързани със строителство и инфраструктура, околна среда и ОВОС – както на големи проекти като АЕЦ, хранилища за отпадъци, магистрали, така и за местни като чистота на водата, сметища и др., пенсии, уволнение на държавни служители и т.н. Всички основни човешки права, без изключение, предвидени в Европейската конвенция по правата на човека, попадат в обхвата на административното правосъдие, включително и делата на затворниците за нарушения на права, 24-часовото задържане и т.н.


Привидно изравняване на правата на държавата и гражданите


Проектът въвежда задължение и за публичните институции (държавата и общините) вече да плащат съдебни такси по тези дела, тъй като те до момента не плащаха нищо. Те ще плащат такса в размер на 70 лв. като гражданите и едноличните търговци.


Действително, когато само едната страна по делото плаща такси, а другата не плаща нищо, това е едно абсолютно недопустимо неравенство. Но с въвеждането на задължение за държавните институции и общините също да плащат такси, само привидно се осигурява някакво равенство на страните в процеса. В действителност тези средства отиват от единия джоб в другия – това са все пари на данъкоплатеца, които в случая просто се прехвърлят от републиканския в съдебния бюджет. От тази гледна точка те няма да генерират някаква по-голяма дисциплина в администрацията, но залагат ново натоварване на жалбоподателя. Ако накрая той не е успял да спечели делото, но на касационната инстанция е платена такса от другата страна – публична институция, той ще бъде осъден да плаща освен адвокатски хонорар и разноските, включително и таксата на другата страна.


Така че това "нововъведение", освен че е безсмислено и натоварващо системата – прехвърлянето на пари от един джоб в друг трябва да се документира и осчетоводи, но то е и средство за притискане на гражданите.


Правораздаване в закрити заседания


Възмутителна е идеята да се създаде възможност делата пред касационната инстанция да се решават по правило на закрити за страните заседания само по документи.


При дебатите в правната комисия стана пределно ясно, че ВАС категорично не стои зад това предложение. Нещо повече, има становище на пленума на ВАС, гласувано с 67 гласа, че съдът не желае да бъдат въвеждани закрити заседания, защото те не само ще накърнят правото на справедлив процес, но и ще попречат на нормалната работа на съда. Тогава, логичният въпрос, който изниква, е: в чий интерес и с каква цел това предложение се прокарва и даже намери подкрепа в правната комисия на два пъти. Съдиите ясно обясниха, че съдията докладчик така или иначе се запознава с разпределеното му дело едва в седмиците преди заседанието. В този смисъл, със закритите заседания съдебният процес няма да се забърза, но за докладчиците по делата ще възникне една допълнителна тежест – те ще трябва да правят една допълнителна преценка дали процесът да е закрит за страните или в открито заседание, което изисква предварително да се прочете цялото дело. С други думи, това ще доведе до допълнително забавяне на делата вместо ускоряването им, каквато е заявената цел. Същевременно основният негатив на тази промяна е, че съдът ще се ограничи да чуе аргументите на страните и така да реши правилно делото. Няма никакво съмнение, че живият дебат е в основата на идеята за справедлив процес, затова и процесите по света са състезателни с участие на страните. А в случая закритото заседание означава, че след като се представят касационната жалба и отговорът, нещата приключват, няма опция да отговориш на аргументите на последния в поредицата. Това е основният дефицит при писмените процеси.


В правната комисия се чу дори и аргумент, че страните нямали интерес към тези заседания. Очевидно някой от тези, които са писали законопроекта, не си прави труда често да ходи пред залите на съда, защото иначе щеше да види, че там се тълпят повече хора, отколкото пред залите на ВКС. И това не е чудно, при положение че по тези дела са поставени за гледане насъщни права на гражданите, гарантирани с конституцията.


Илюзия е, че закритите заседания ще помогнат на административните органи, които са страни по делата. Тези администрации, които гледат добросъвестно на своите задължения да защитят интересите на институцията и обществения интерес, държат на откритите заседания – забелязал съм го по поведението на юрисконсултите, които смятат, че така ще имат по-голяма възможност да реализират правото си на защита. За мен като адвокат е незаменима възможността да погледнеш съдиите в очите, защото, когато говориш и излагаш аргументи, ти можеш да прецениш по погледа дали си се изразил достатъчно точно, дали аргументът е ясен, или се налага да го поясниш. Виждал съм в съдебна зала как съдията си променя позицията по даден въпрос в края на пледирането на адвокати. Хора, които не се занимават ежедневно с правораздавателна дейност, не могат да си представят колко е важно това, особено когато залогът са човешки съдби.


И съм напълно съгласен с една реплика, която чух в комисията - къде отива доверието в съда, след като хората хем са принуждавани да плащат по-високи такси, хем няма да могат да отидат в съда, да видят с очите си как се осъществява правораздаването.


Как не трябва да изглежда електронното правосъдие


Въвеждането на електронното правосъдие е един от важните механизми за подобряване на правораздаването. Практически това означава да се разширява възможността действията в рамките на съдебния процес да бъдат извършвани по електронен път – призоваването, изпращането на съдебни актове и т.н. Силно притеснителен обаче е начинът, по който се промотира това в законопроекта. Той предвижда задължителна регистрация на адвокатите в електронна платформа към Висшия съдебен съвет (ВСС) чрез имейл адрес. За целта всички адвокати, които защитават страни по дела, трябва да изпратят на ВСС своя имейл адрес.


Действително регистрацията чрез имейл адреси е допустима само когато е в електронна платформа. Но ако призоваването става чрез имейл адреси, каквито идеи прозират в част от предложените разпоредби на законопроекта, трябва да се има предвид, че това е една изключително несигурна форма на призоваване и регистрацията с нищо не помага в случая. Имейлите се поддържат от доставчици, без да има информационна сигурност. Един имейл може да не бъде доставен, може да попадне в спама, да изчезне, да бъде изтрит при хакерска атака и др., другояче казано - това не е сигурна електронна връзка.


Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е създал собствена платформа, на която кани (подчертавам – кани!), адвокатите, които практикуват в тази област, ако желаят, да се включат към такава електронна комуникация. Но това е едно приятелско отношение, каквото трябва винаги да е отношението между институцията и гражданина/адвокатите му, а не форма на репресия. В подхода, който се предлага със законопроекта, прозира репресия, характерна за източния тип държави, докато демокрацията и кооперативното отношение към гражданите е характерно за западните демокрации.


Действително при работата по законопроекта в правната комисия първоначалното предложение придоби по-умерен вариант, но ние не знаем как ще бъде гласувано в пленарна зала.



Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

RSS

Най-нови

реклама

към тв програма тв програма

бТВ Синема 31 март 21:00ч.

Ненормален

Режисьор: Дерик Борте
В ролите: Ръсел Кроу Tom Cooper Карън Писториус Rachel Hunter Гэбриел Бейтман Кайл Флин Джими Симпсън Анди

виц на деня

Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.

- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…

- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.

- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!

към хороскоп хороскоп

скорпион