41% от българите живеят в пренаселени жилища

При това намалява не само абсолютният брой на новопостроените жилища, но и общата им площ. През 2017 г. на пазара са излезли общо 731 674 квадратни метра, т.е. с 6% по-малко, отколкото през предходната година и с 13% по-малко, отколкото през 2014 г.

Според данните на НСИ най-голям дял сред новопостроените апартаменти през 2017 г. се пада на двустайните – те са общо 3393. По-малко са тристайните – 2550. Сред новите жилища има и немалко едностайни – 908, а също и четиристайни – 910 на брой. Не липсват и много големи – 5-стайни и с 6 или повече от 6 стаи, но са много малко - съответно 342 и 281.

Според данните на НСИ бумът в издаването на строителни разрешителни беше през 2014-2015 г. и очевидно

започнатите тогава строежи все още не са готови.

Другото обяснение е, че въпреки издадените разрешителни започнатите строежи в действителност са по-малко, отколкото предприемачите са заявили, че искат да строят.

“Не бива да се учудвате, че има спад. Първо, в България има преголям жилищен фонд и масовото търсене всъщност е напълно задоволено.

А и за какво да строят – нито населението се увеличава, нито има масово втурване да се купуват жилища с инвестиционна цел, както беше преди кризата”, каза пред “24 часа” инж. Иван Бойков, дългогодишен изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.

Той подчерта, че освен това картината в София и случващото се в “Младост” оставя впечатлението, че има някакъв невиждан бум на жилищното строителство, а в действителност не е така. Строителните предприемачи не биха се втурнали да строят, без да са сигурни, че могат да продадат построеното.

“Наблюдаваме известно забавяне на строително-инвестиционния процес, но по принцип никой не е смятал, че жилищни сгради се строят бързо. Минават средно по 2 години от издаването на разрешителното до пускането на новите апартаменти на пазара”, коментира управляващият директор на агенцията “Бългериън пропертис” Полина Стойкова. Тя смята, че евентуалният спад на новото строителство е дори хубаво нещо, тъй като така има достатъчно време пазарът да усвои новите жилища, в противен случай те остават дълго време непродадени.

Основната причина за пренаселеността на жилищата в България е финансовата, смята изпълнителният директор на “Адрес” Георги Павлов.

“За съжаление, сегашните цени в големите градове не им позволяват да си купят най-желания формат апартамент - тристаен, с две спални. Финансовите възможности масово им позволяват да си купят само двустаен апартамент”, каза Павлов.

Павлов изчислява всеки месец т.нар. индекс на достъпност на жилищата. Преди 5-6 години този индекс непрекъснато намаляваше, т.е. жилищата ставаха по-достъпни за финансовите възможности, изчислени през средната заплата в България. “Но от около две години насам индексът си стои на едно място и не намалява. Просто нарастването на средната заплата и намалението на лихвите по ипотечните кредити не може да компенсират нарастването на цените”, смята Павлов.

Според него ситуацията ще се оправи единствено благодарение на демографската криза и тя всъщност вече се подобрява. “От две-три години насам средното увеличение на населението на София е по 1700 души годишно, докато в годините на имотния бум стигаше 17 000. Затова моята прогноза е, че след 2020 г. населението на столицата всъщност ще започне да спада и тогава изследвания като това на Евростат ще покажат обратна тенденция - по-малко население на същата или по-голяма жилищна площ”, каза Павлов.

България е на трето място в ЕС по пренаселеност на жилищата по данни на Евростат за 2016 г.

На първо място по теснотия на жилищата сред 28-те страни членки е Румъния, в която близо 50% от населението живее в малки апартаменти с недостатъчна площ. Следват Латвия, България, Полша, Унгария, Словакия.

Прави впечатление, че в съседните ни държави на Балканите, които не са членки на Евросъюза, жилищните условия са далеч по-лоши. В Сърбия например 60% от населението живее на тясно, в Македония - 68%, а в Турция - 73%.

В противоположния край на класацията са Кипър, Малта, Ирландия, Белгия, но също така и големите икономики на ЕС: Германия, Франция, Великобритания.

Според Евростат около 42% от жителите на ЕС обитават свой собствен дом, без да са теглили заем за него и без да изплащат ипотека, други 27% са обитавали жилище със заем или ипотека, а 20% живеят под наем.