Троянският музей на занаятите подготвя първата ”Нощ в Музея”

 Музеят на занаятите в е трескава подготовка за първата троянска ”Нощ в музея”, информира БГНЕС. 

Събитието ще се състои на 14 май 2010 г. (петък). Първата проява започва в 18:00 часа, а вратите на музея ще бъдат затворени чак в 1 часа след полунощ. За пръв път Нощта на музеите се отбелязва през 2005г. по идея на Министерство на културата на Франция. Постепенно става европейско културно събитие по повод Международния ден на музеите - 18 май. В България тази година атрактивното събитие се провежда за пети път, в Троян пък – за първи. Какво се случва през нощта в музеите? Танцуват ли духовете на предците? Може ли в музейните зали да се танцува хип-хоп и да се „накладе” седянка? Какво е наука в куфар? Знаете ли какво е басмаджийство? Искате ли да пипнете истински автомати „Шпагин” и „Судаев” и руска пушка „Мосин-Наган”? Нощта в музея ще предложи много и интересни събития на троянската публика и гостите на Троян. Тези, които ги посетят ще могат да видят гостуващата изложба от Националния политехнически музей „Българска следа в науката”. Ако искаме да намерим истински аргументи за националното си самочувствие, това може да стане точно сега. Чрез нея се полуляризират големите личности в българската наука и техника. Със своите изследвания, проучвания, теории, изобретения те са заслужили признание не само в България, но и по света. Имената на около 30 български учени, работили в областта на физиката, математиката, химията, биологията, медицината и техниката са включени в изложбата. Тя е финансирана от Европейската комисия като знак на признание към българската наука, която отдавна е в Европа. Редом с имената на Джон Атанасов са и тези на д-р Стамен Григоров – откривателят на „българската млечна бактерия”, акад. Георги Наджаков, чието откритие за фотоелектричното състояние на веществата е в основата на ксерографската и фотокопирна техника. Ще научите, че България има учен, който е спечелил стипендия от Рокфелер за Харвард – академик Дончо Костов, един от най-ярките представители на световната генетика от първата половина на ХХ век. Асен Йорданов – българският инженер, летец, конструктор, чието име е записано в Златната книга на американските изобретатели. Сред всички тези забележителни имена е и един троянец – академик Ангел Балевски – основовположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Методът Балевски – Димов за леене с газово противоналягане е уникален при получаване на материали без дефекти в метала. Като съпътстваща част на изложбата са демонстрациите на пътуващото ателие „Наука в куфар”, от което ще научите още:
Защо не пада наклонената кула в Пиза ?
Как може да си направим вулкан в буркан с вода?
Можем ли да изпратим „тайно писмо” ?
Как се печата с дървени щампи ?
Интересна и атрактивна част от събитието е демострацията на един стар забравен вече художествен занаят – басмаджийство. Той е разпространен в България през втората половина на ХІХ век като името му се свързва с разпространениете по това време памучни, ленени и копринени платове с отпечатана украса, известни под името „басма”. Басмаджийското пътуващо ателие на Националния политехнически музей ще ни демострира занаята и всеки, който пожелае ще може да си отнесе за спомен интересен отпечатък от дървените щампи. Демонстрациите по пирография и дърворезба и ателието по живопис ще пренесат посетителите в атмосферата на занаятчиийски Троян.