Синдром на самозванеца мъчи ИТ индустрията

Има хора, на чиито професионализъм се възхищаваме, но в разговорите си с тях лесно можем да установим, че те самите силно подценяват своите умения.

Казват, че успехът им е въпрос на късмет, на благоприятно стечение на обстоятелствата, на подкрепа и „тласкане” от колеги и шефове.

Това е така нареченият „синдром на самозванеца” – и той най-много измъчва хората от високотехнологичната индустрия.

Темата е важна за всички в софтуерния свят и особено за мениджърите на софтуерни екипи, категорична е Сара Фаац, старши мениджър „Връзки с разработчици” в Progress. Тя гостува на мащабната софтуерна конференция DevReach 2019 и в лекцията си говори именно за „синдрома на самозванеца”, предава Тechnews.bg.

Подценяване на уменията

Синдромът на самозванеца е състоянието, при което доказано добър професионалист подценява собствените си умения и труд и постоянно се бои, че ще бъде „разкрит” от колегите си. С други думи, той вярва, че е некадърен, че постигнатите успехи дължи на късмет – и е убеден, че „реалната” му некадърност всеки момент ще лъсне на бял свят и всички ще разберат, че той е… самозванец!

На първо място е важно да се направи разлика между здравословната доза самокритичност у работещите хора и неоснователното самоподценяване. Всеки работещ човек следва да е взискателен към себе си. Всеки добър професионалист следва да си дава сметка какво не знае или не умее, да търси информация, да се обучава. Синдромът на самозванеца обаче извежда тази самокритичност до степен на изкривяване. Хората с подобен признак гледат на себе си като на добре прикрити некадърници.

Около 70% от работещите хора някога са имали синдром на самозванеца, казва Сара Фаац. Той влияе много силно на хората и, макар че няма много статистически данни по темата, налице са основания да се смята, че е по-силен при жените.

„Когато става дума за самоувереност или съмнение в собствените способности, показателно е, че 60% от мъжете са готови да се явят на интервю за работа, само ако вярват, че имат необходимите способности, а 40% биха се явили на интервю за работа и без да имат изискваните умения. Но 100% от жените биха се явили само ако са напълно убедени, че притежават търсените способности”, казва Фаац. Изглежда жените са по-самокритични. Но с това са по-големи и шансовете да подценяват себе си.

В света на високите технологии и в частност софтуерното разработване този проблем е особено силен, подчертава специалистката. Има поне три фактора за това: бързото развитие на технологиите, непонятността на материята за околните, динамиката на софтуерните професии.

Технологична надпревара

Заради своята същност, работата в света на високите технологии постоянно принуждава професионалистите да се учат. Постоянно се явяват нови платформи, нови програмни езици, нови развойни рамки. Технологиите еволюират бързо и състезанието за новото знание постоянно напомня на хората, че има неща, които не знаят. На свой ред това постоянно напомняне може да натрапи у човека усещането, че все не знае достатъчно, че все е изостанал от технологичното развитие, че никак не го бива.

В същото време в хай-тек света е пълно с очаквания за висок професионализъм, казва Сара Фаац. Индустрията се развива бързо и когато професионалист от областта познава добре дадена технология, например рамката .NET, мнозина наоколо са склонни да очакват, че тoй също толкова добре познава и някоя друга технологична област – просто защото става дума за софтуер. „О, ама ти не го ли знаеш това”? Подобен въпрос може да срине самоувереността на самокритичния човек.