Задкулисните игри в Евровизия България

Песенният конкурс „Евровизия“ е една от темите, които обичайно разделят българите. Отричан и хвален, следен внимателно и ненавиждан, конкурсът за поппесен и изпълнител е повод за патриотична гордост и за нихилистично охулване. Но – както понякога основателно предполагат любителите на конспирациите – гледаме само театър на сенките. Зад кулисите ѝ на родна територия е случват неща, за които българската публика не подозира, пише Площад Славейков.

Очаква се да разберем кой ще отиде в Лисабон тази година в началото на март. Според хора от кухнята, е избрана песен, дело на продуцентската компания „Симфоникс“ – същата, която изпрати на конкурса и Поли Генова през 2016 г., и Кристиян Костов през 2017 г.

Като представител на България в конкурса през 2018 г. засега се очертава Жана Бергендорф, която вече снима клипа на неизвестната все още песен. Преди дни Вида Пиронкова представи във Фейсбук вече отпаднало от конкурса свое парче, в което изпълнител също е Жана Бергендорф. Раздвоението на певицата в две от песните, кандидатстващи за „Евровизия“, е част от задкулисието на конкурса.

Малко предистория. През 2013 г. Елица и Стунджи отиват за втори път на „Евровизия“ с надеждата да повторят успеха си от 2005 г. Провалят се и БНТ прекъсва участието си в конкурса за две години. Официално обявеното основание е липса на финансова ефективност. В това има известна логика – телевизията е с ограничен бюджет, участието струва скъпо, абонаментът – също, а възвращаемост на вложените средства няма.

През 2016 г. обаче БНТ ревизира решението си и изпрати Поли Генова в Стокхолм. Тя се класира на четвърто място с песента „If Love Was a Crime“, чиято премиера на живо е на откриването – с фанфари и червени килими – на новия сезон на сериала „Под прикритие“.

Автори на песента са композиторите и музикалните продуценти Борислав Миланов и Себастиан Арман, както и шведският композитор Йоаким Бо Персон. Те са съсобственици на промоутърската фирма „Симфоникс“, базирана във Виена. Любопитно е, а вероятно и показателно, че те стоят зад песента, спечелила „Евровизия“ през 2014 година – „Rise Like a Phoenix“ на Кончита Вурст. Тогава в Австрия назря скандал, защото публиката не прие спокойно факта, че песента, представяща страната, е избрана в затворен вътрешен конкурс без никаква публичност. Тази година отново „Симфоникс“ стои зад австрийския представител Сизър Самсън, който отново е селектиран на тъмно, без мнението на австрийската публика.

Същото се случва и у нас. През 2017 година за представител на България в „Евровизия“ е избран Кристиян Костов. Песента на талантливия млад изпълнител е дело на… „Симфоникс“, също както песента на Поли Генова от предходната година.

Какво се случва през 2018 г.? В БНТ стана генерална смяна в управлението. Параметрите на конкурса обаче изискваха включване и договорки много преди новите шефове да поемат ръководството на обществената телевизия. Временният хаос от смяната доведе дотам, че в крайния срок за кандидатстване – 20 декември – успява да се вмести само един екип. БНТ обяви удължаване на конкурса с 10 дни. Междувременно в родния етап на конкурса влязоха още 12 песни.

Това само по себе си е прекрасно и би трябвало да е от полза за българската музика. Но, нито един от следващите етапи на конкурса не е публичен.

В началото на януари постъпилите песни са изпратени за оценка от „международен експертен екип“. БНТ е обявило това в правилата си съвсем коректно. Но в тях никъде не е записано изрично, че международният панел трябва да включва 16 експерти, избрани по неизвестен критерий, сред които… специалист по сайтове за залагания. Всички хора в журито са от държави, които имат участие на „Евровизия“, тоест конкуренти на България. Именно те разглеждат предложените проекти, изслушват демо-записите на песните и открояват 3 от тях по неясни и строго субективни критерии.

Според неофициална информация, тази година първите 3 места журито е отредило на песни, изпълнявани от Поли Генова, Михаела Маринова и една песен, изпълнявана от квартет и създадена от… промоутърската къща „Симфоникс“. В момента вътрешно жури в БНТ избира коя от трите песни да изпрати през май в Португалия. Публиката ще бъде сюрпризирана и поставена пред свършен факт с окончателния избор в началото на март.

Жана Бергендорф, която първоначално влиза в конкурса с песента на Вида Пиронкова „Rebirth”, както стана ясно от публикацията на композиторката във Фейсбук, е поканена от „Симфоникс“ след финала на първия етап. В момента тя записва клип на все още необявената песен, най-вероятен победител в конкурса. По все още непотвърдена информация, тя е единствената българка в квартета, който ще представя България в Лисабон.

В нито един етап от предварителния подбор не е включено мнението на българската публика. Това не би било проблем, ако БНТ имаше полза от този конкурс.

Всъщност, „Евровизия“ е не толкова шоу за публиката, колкото борса за певци и продуценти. Печалбата от конкурса идва впоследствие – представяния, участия, реклами. БНТ не получава нищо от тях – последващите печалби са за продуцентите. Затова битката на предварителния етап е кървава. И отдавна не става дума за изкуство. Борислав Миланов от „Симфоникс“, който се води композитор на печелившите песни, обяснява в няколко свои интервюта, че не познава нотите. Всъщност, както сам признава, иде реч не за създаване, а за генериране на мелодии. Компютърна програма изчислява печелившата комбинация от ноти, като се съобразява с много фактори – предишни победители, хитови парчета, модни тенденции.

Традиция стана също така авторите на песните, които представят България, да не са българи. Шведски, норвежки и всякакви други „компютърни композитори“ изграждат лицето на българската музика за света. Тук дори не става дума за национална гордост, а за пълното затваряне на пътищата към голямата световна сцена за родните автори и продуцентски къщи.

„Симфоникс“ сключва договори с певците, които праща на Евровизия, като поема правата върху тях за цял свят. Излиза, че участието на български изпълнител на „Евровизия“ не е в полза на държавата, а просто начин да бъде качена стойността на „посочения“ от „Симфоникс“ изпълнител. Така и сумите, които продуцентът прибира от международни участия, се повишават.

„Евровизия“ сама по себе си отдавна не е конкурс, който заслужава уважение като артистична надпревара. Но дори да е само борса за комерсиални продукти, тя е важна, за да се създаде пазар и за българските композитори, текстописци и аранжори. Това не се случва, данъкоплатецът всъщност не подпомага собствената си държава, а храни чужди продуценти и композитори. Дали това е практика, която  ръководство на БНТ би искало да продължи? За 2018-а явно вече е късно да реагира.

Източник: Площад Славейков