НИМ започна археологическата си кампания за 2016 г.

 От музея съобщават, че в началото на седмицата археолозите на Националния исторически музей едновременно са започнали разкопките си за това археологическо лято в различни точки на страната.

Край град Черноморец археологът Иван Христов е започнал новия сезон на крепостта на п-ов Червенка. Полуостровът е бил част от свръхсекретно военно поделение до преди няколко години и археолозите дори не подозираха, че е обграден от мощна крепостна стена, заграждаща площ от 63 декара. По името на полуострова /Св.Троица/ се смяташе, че там е имало най-много църква или малък манастир с това име. Площта на селището /63 декара/ го превръща в едно от най-големите средновековни селища в България – крепостите са обикновено между 25-30 декара.

Куриозно е, че нито античното, нито средновековното име на този град са известни. Червенка е модерно име /от ХХ век/, а „Св.Троица” е името на църквата му. Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров смята, че това не е отделно селище, а квартал на Аполония – Созопол. От този град Червенка е само на 1 км по море, а за древните гърци морето не е пречка, а път. Дори за средновековните българи е така. Българският писател Йоан Екзарх пише в Х век: „Морето съединява всичко далечно”.

Край Ивайловград археологът Филип Петрунов започва разкопки на крепостта „Лютица“. Тя е освен граничен център и епископия. Крепостните й стени с дължина 700 м са изцяло запазени до бойната пътека с височина 10 м и обграждат 28 декара. Тя е единствената изцяло запазена българска средновековна крепост. В момента се довършва горски път до нея и няма съмнение, че тя ще се превърне в първостепенен обект на културно-историческия туризъм. Реставрация е необходима само около входната порта, разбита в… 1955 г. от снаряд на Крумовградския артилерийски полк, използвал крепостта за мишена при военно учение.

Край Якоруда започват разкопките на гл .асистент Мариела Инкова от НИМ на крепостта „Калето”, където е локализиран силен християнски център през средните векове.

Проф. Павел Георгиев продължава разкопките около Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска. Целта на разкопките е да се установи кой е погребаният светец в саркофага, вграден в кладенеца. Проф.Георгиев смята, че това е Свети Боян Енравота, син на кан Омуртаг, убит за християнската си вяра от брат си Маламир. Божидар Димитров обаче смята, че това може и да е Свети цар Тервел, обявен за първи български светец след 717 г., когато нанася унищожително поражение на Първата ислямска държава в битка край Константинопол – избива 195 000 джихадисти от общо 200 000. Основание за това предположение Божидар Димитров вижда във факта, че Свещения кладенец е бил част от църква – мартириум, построена в 845 г. в стар прабългарски квартал с християнско население от времето на кан Кубрат.