90 часа по-малко уроци в двусменните училища

В училищата, където учебният процес е организиран в две смени, учениците годишно учат между 85 и 90 астрономически часа по-малко, отколкото техните връстници, които са на едносменен режим. Голямата разлика се натрупва в резултат на факта, че в школата на една смяна занятията са с продължителност на часа от 45 минути, докато учението на две смени редуцира часа на 40 минути. Това е направено, за да може до обяд да се занятията да свършат навреме, а следобедната смяна да приключи, преди да е настъпила късната вечер. Елементарната аритметика показва, че на ден учащите на двусменен режим спестяват от образователния процес половин час в сравнение с онези от едносменните училища. Така за една учебна година натрупването е 85 астрономически часа за средния и 90 часа за горния курс.

Според правилата продължителността на едно учебно занятие е 45 минути. Правилникът за прилагането на Закона за народната просвета уточнява, че когато обучението се реализира на две смени, продължителността му може да бъде 40 минути с разрешение на началника на Регионалния инспекторат по образование. Тази възможност, разбира се, е използвана от всички директори на двусменни школа. Така техните питомци се облагодетелстват с повече свободно време, но то естествено е за сметка на по-доброто усвояване на учебния материал. Така например в 7 клас нормативът по български език и литература е 170 учебни часа. Имащите 45-минутен час ще са изучавали предмета с над 14 астрономически часа повече, отколкото онези с 40-минутни занятия. При сериозна работа на преподавател и ученик това загубено време от 11% по-малко, няма как да не окаже влияние върху подготовката за кандидатстване в гимназия, уверени са специалисти.

„Разликата в продължителността на учението в единия и другия случай действително е сериозна и създава предпоставки за неравнопоставеност при подготовката“, коментира за 19` депутатът от ВМРО Мирослав Мурджов, член на комисията по образование. Той се ангажира да направи запитване до министъра на просветата Даниел Вълчев, за да бъде изяснен въпросният проблем.

„Различната продължителност на учебния час е продиктувана от немай-къде и е резултат на криворазбраните икономии в образованието“, каза от своя страна за 19` Станислав Георгиев, старши експерт по български език и литература в РИО – София град. Той изтъкна, че отдавнашна практика в страните от Европейския съюз била обучението да се извършва в една смяна. До обяд се вземали часовете по програма, а следобед учениците учели и се упражнявали под ръководството на преподавател. Така подрастващите били почти непрекъснато под контрола на своите педагози. „Ученикът да изкара 5-6 учебни часа и после да се прибере вкъщи, където няма никого, е нещо непознато в Европа“, заяви Георгиев. За да бъде въведена подобна практика и у нас обаче имало нужда от училищна база. Именно поради липсата на повече учебни заведения, голяма част от училищата били принудени да работят на двусменен режим, налагащ намаляването на продължителността на занятията, е мнението на експерта.

Само за изминалата година у нас бяха закрити 350 училища. В София за последен път школо беше открито през 1996 година, а именно 199 ОУ „Свети апостол Йоан Богослов“. Есента пък зам.-кметът по образованието в столицата Йорданка Фандъкова заяви за вестника, че ще продължи строежът на училище в квартал „Стрелбище“, но обектът все още пустее.