Тичането на бос крак е практика, която се препоръчва от спортни треньори на начинаещи бегачи. Когато се тича без обувки, липсва умекотителния ефект от дебелата подметка и много ясно се усеща прекомерното натоварване и сътресение от приземяването върху пети – често срещана грешка при неопитните. Дори след само една обиколка на бос крак, човек бързо се научава да се приземява правилно – върху предната част на стъпалото. На някои хора обаче да тичат боси им допада и се привързват към нея.
Бенно Нигг и Хенрик Ендерс от Университета на Калгари наскоро публикуват изследване, съсредоточено върху ефекта от тичането без обувки и как той се отразява на динамиката на стъпалото, тренировките, енергийния баланс на бягащия и податливостта към наранявания.
Учените започват труда си с тезата, че „тичането без обувки предразполага към правилно приземяване върху предната част на стъпалото, а не приземяване настрани или върху пета“. Те обаче заключават, че няма зависимост между наличието или липсата на подходяща за тичане обувка и тичане на бос крак, спрямо контрола над мускулатурата на крака – приземяването е идентично при доброволци с или без обувки. Фактори като повърхност, на която се тича, избор на обувки и бързина на тичане са единствените променливи, влияещи върху начина на приземяване.
Това означава, че тичането без обувки е полезно за придобиване на техника в началото, но след първите етапи на тренировка, няма доказани ползи, освен удоволствието, което носи на някои „по-натуралистично“ настроени личности.
Изследователите разбиват и мита, че тичането на бос крак води до по-малко наранявания на стави и сухожилия.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Консултациите с президента не са на етап, ...
бТВ Синема 31 март 21:00ч.
Режисьор: Дерик Борте
В ролите: Ръсел Кроу Tom Cooper Карън Писториус Rachel Hunter Гэбриел Бейтман Кайл Флин Джими Симпсън Анди
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!
Днес може да изпитате повече свобода да изразявате