1 000 000 японци не излизат от домовете си

Повече от 1 000 000 млади хора в Япония стоят затворени в домовете си без да излизат и понякога това трае цели десетилетия.

За Хайд  - един от многото “затворени вкъщи”, проблемите започват, когато прекъсва училище. “Започнах да обвинявам себе си, родителите ми също ме обвиняваха, че не ходя на училище. Тогава започнах да се потискам. След това постепенно започнах да се страхувам да излизам и да се срещам с хора. Не можех да се измъкна от къщата си”, разказва той пред Би Би Си. Постепенно Хайд се отказал изцяло от комуникацията със своите приятелите и дори с родителите си. За да ги избегне, обърнал режима си и спял през целия ден, а бил буден нощем. “Имах всевъзможни отрицателни емоции, насъбрали се в мен. Желание да изляза навън, гняв към обществото и родителите ми, тъга, че съм в това състояние, страх какво ще се случи в бъдеще и ревност към хората, които водят нормален начин на живот”, разказва младият мъж. Така той станал част от “затворените вкъщи”, които в Япония са по-познати като “hikikomori” (термин, който се използва за описване на млади хора, които се оттеглят от обществото).

Тамаки Сайто е наскоро квалифицирал се психиатър, когато през 1990 г. е поразен от броя на родителите, които търсят помощта му за децата си, напуснали училище и затворили вкъщи. Те често били млади, на около 15-годишна възраст, почти винаги мъже, предимно от семейства от средната класа. На първо четене това може да се възприеме като обикновен тийнейджърски мързел, но според Сайто засегнатите са парализирани от дълбоки социални страхове. “Те искат да излязат навън и да комуникират с хора, но не могат”, казва психиатърът. Симптомите при пациентите са различни. При някои се наблюдават агресивни изблици, които се редуват с инфантилно поведение, а при други – състояния на параноя и депресия.

Когато Сайто започва своите изследвания, терминът “хикикомори” не е познат сред лекарите. Първоначално се е смятало, че в страната засегнатите са 200 000, но впоследствие се оказва, че броят им е около 1 000 000. Средната възраст на “заключените вкъщи” също се е увеличила – преди тя е била 21 години, а сега е 32 години. Поводите за отключването на това състояние могат да бъдат много – слаби оценки, разбито сърце и натиск от страна на родители да заемат достойно място в обществото. По този начин “затворените вкъщи” губят самочувствието си и увереността си в себе си. Родителите на страдащите от менталното разстройство, от друга страна, правят грешката да чакат месеци преди да потърсят специализирана помощ за децата си.

Друг фактор хората да се заключват у дома си са отношенията в семейството. По традиция жените живеят с родителите си до сключване на брак, а мъжете никога не се изнасят от дома на семействата си. Почти всички “затворени вкъщи” са агресивни към родителите си, за които обаче е немислимо да изхвърлят децата си на улицата. Така, в замяна на подкрепата към децата си, повечето родители очакват от тях да покажат уважение и да си намерят работа и да изпълнят ролята си в обществото.

Матсу например е станал “затворен вкъщи”, след като се скарал с родителите си заради кариерата и образованието си в университета. “Аз бях наред психически, но родителите ме бутаха в посока, в която аз не исках да се развивам. Баща ми е художник и искаше да бъда като него”, разказва той. Матсу обаче иска да стане компютърен програмист в голяма японска фирма, но родителите му били против това. Подобно на повечето “затворени вкъщи” Матсу е най-големият син и е усетил цялата тежест на родителските амбиции. Той много се ядосал , когато видял, че по-малкият му брат се занимава с това, което той иска. “Станах агресивен и се наложи да живея отделно от семейството си”, споделя Матсу.

Казухико Сайто, директор на психиатрията в болница в град Чиба, е на мнение, че внезапни интервенции със “затворените вкъщи”, дори и от специалисти, може да се окажат катастрофални. Неговият подход се базира на реорганизация на връзката между пациента и неговите родители. Специалистът представя на отчаяни майки и бащи стратегии за по-добра комуникация с децата си. Груповата терапия е друга опция за излекуване на “затворените вкъщи”.

Хайд и Матсу започват възстановяването си в младежки клуб в Токио, където и двамата отбелязват значителен напредък във възстановяването на нормалния си начин на живот. Матсу вече дори е бил на интервю за работа като компютърен програмист и е на мнение, че когато започне отново да говори с родителите си, цялото семейство ще бъде в състояние да продължи напред.