Олигарсите: Юрген Рот за Бойко 5

Това е последната част от поредицата, в която ви представяме откъси от книгата на немския писател Юрген Рот “Новите български демони”(изд. “Слънце”). Авторът разказва за личните си срещи с кмета.

Кметът на София е държавник, който се стреми да поддържа добра физическа форма с бодибилдинг и доста напомня на як вратар с гола глава. На срещата ни дойде съвсем непретенциозно облечен, с кафяви джинси, малко поизносени обувки, тениска и светлокафяво велурено яке. Наистина изглеждаше жизнерадостен и необикновено дружелюбен. Но му се носеше славата, че е директен и не се церемони много.
Немските журналисти започнаха да задават обичайните стереотипни наивни въпроси за борбата с корупцията и с организираната престъпност. Тук Бойко Борисов имаше възможност да се развихри. Разказа, че по времето, когато той бил висш полицейски началник, се борил с корупцията и престъпните банди. Позова се на своите международни връзки и изброи отличията, които е получил за своята героична борба с организираната престъпност. Говореше, сякаш предварително си е наизустил репликите, сякаш е на театрална сцена. Всичко беше в реда на нещата, колежките и колегите усърдно записваха, липсваха критични въпроси за миналото му.
Затова включих диктофона си и го попитах какво може да каже за срещата си в хотел “Кемпински“ с един известен бос на мафията през пролетта на 2007 г. Бойко Борисов погледна смаяно и после разказа една история за началото на охранителния си бизнес. През деветдесетте години се запознал с Младен Михалев – Маджо. За евентуалните престъпни действия на Маджо каза много малко, всъщност почти нищо. Просто се познавали и толкова. Не спомена и дума за срещата в хотел “Кемпински“. А аз попитах този нов носител на надежда за българите какви пари получава сега като кмет на София. 500 евро, отговори той. Това е прекалено малко и аз настоях да каже на колко възлиза състоянието му. Отново даде уклончив отговор, въпросът явно го бе смутил.
Но аз продължих с въпросите. Бях любопитен дали той не може да ми каже нещо за групировката ТИМ. Все пак някога във вътрешното министерство той е бил човекът, който се е занимавал с организираната престъпност, и то на най-високо ниво. “По-рано, да, по-рано може и да е имало нещо. Но днес това е едно съвсем нормално стопанско предприятие“.
След което кметът отново започна да говори общи приказки и очевидно нямаше намерение да даде повече информация. А би трябвало да е по-добре запознат със ситуацията. Защото според официалния фирмен регистър на град Бургас през 1994 г. под номер 2371/94 е вписана фирма “Тео-Интернешънъл“. Срещу предприятието имаше обвинения, че във фабрика в Крайморие произвежда нелегално цигари “Марлборо“ и “Мелник“. През март 1995 г. аферата стана публично достояние, след това обаче по неизяснени причини отново бързо беше прибрана в архива, а “Тео-Интернешънъл“ продължи още две години да произвежда въпросните цигари.
И сега става интересно – на 24 юни 1996 г. Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата, напускат управителния съвет на предприятието. И кой идва на тях­но място според фирмения регистър? Иво Каменов, днес един от най-важните хора в ТИМ. На 20 март 1998 г. ръководителите на предприятието отново се сменят. На мястото на Иво Каменов вече са някои си Александър Радивоевич и Филип Марк Грошуа. Според официалните власти обаче: “Няма никакви данни за престъпна активност на Иво Каменов“. Все пак това е странно и може би е още едно доказателство за непрозрачността на процесите и събитията в политическия и икономическия живот в България от най-близкото минало.
Затова пък с много гордост Борисов разказа, че фондацията “„Ханс Зайдел“ от Федералната република много му помагала. Самият той в миналото бе заявил убеждението си, че баварският Християнсоциален съюз е “стратегически партньор“. Борисов твърди, че много политически семинари на ГЕРБ се финансират от “Ханс Зайдел“ – фондация на федералния ХСС. Факт е, че фондацията се стреми с всички средства да подпомага демократични личности и да подкрепя движения, които по мнението на нейните членове ускоряват процеса на демократизация. “През март и април 2007 г. ГЕРБ организира с подкрепата на фондация “Ханс Зайдел“ много семинари и кръгли маси на важни обществено-политически теми, на които бяха обсъдени и разработени стратегиите и изборните послания на ГЕРБ. Трите най-важни акцента в предизборната програма на ГЕРБ са провеждането на безкомпромисна антикорупционна политика, завършването на децентрализацията и стимулирането на икономиката”.
И как след всички тези суперлативи да обясним факта, че в партията на кмета Борисов членуват и служители на старата Държавна сигурност? Константин Тилев например, градски съветник и известен журналист по време на комунистическата власт, е работил както за полицията, така и за разузнаването на Държавна сигурност. За него това никога не е било проблем. Явно не пречи и на Бойко Борисов, който в началото на февруари 2008 г. отказа да отстрани Константин Тилев от Градския съвет.