17.01.2012 11:55

Отбелязваме Антоновден

Видян 2825 пъти | Коментари 0
Гласували 2 рейтинг: 5.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна

На 17 януари Православната църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики - първият монах в света. Свети Антоний е известен като архиепископ на Александрия, който получава прозвището Велик, заради борбата срещу арийската ерес.
Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Египет в семейство на заможни и благочестиви родители. На 20 години, той останал сирак. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.
Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница,
където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното богатство, за любимата сестра. След това дошло жилото на плътта. Това обаче било само началото на страховита борба с демоните, продължила с години.
Юношата Антоний засилил до крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че "силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото". Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни зверове, които му нанасяли тежки рани.
Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!"
И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас:
"Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество.
И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"
По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на р. Нил и живял 20 години на планината в пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като
зазидал входа за влизане и излизане.
На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." (Пс. 67:2). Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.
След 12-годишен пустиннически подвиг Антоний постигнал душевен мир.
Той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.
Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня"
на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях.
Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: "Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправат лицето си и плашат децата с шума на маските си".
Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят не на Антоний, а само на Бога.


Именно на св. Антоний била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето.
По молбата на самия св. Атанасий Велики Антоний посетил Александрия в 335 година, за да помогне в борбата срещу нестихналото и след Никейския събор арианство.
В народната традиция Антоновден и Атанасовден (18 януари) се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. Фолклорът повелява жените да не шият и плетат, да не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се специални питки, които се раздават намазани с мед на роднини и приятели за здраве.



Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

RSS

Най-нови

Карлос Контрера

Римска оргия в СОС: Карлос Контрера

В Столичния общински съвет се разиграва ...

реклама

към тв програма тв програма

бТВ Синема 31 март 21:00ч.

Ненормален

Режисьор: Дерик Борте
В ролите: Ръсел Кроу Tom Cooper Карън Писториус Rachel Hunter Гэбриел Бейтман Кайл Флин Джими Симпсън Анди

виц на деня


Горещ юлски следобед.

Държавен служител пуши бавно цигара пред учреждението.
Към него се приближава друг държавен служител и иска огънче.

Държавният служител му подава запалката и пита: „И ти ли не можеш да спиш?“

към хороскоп хороскоп

рак

Интуицията ви ще бъде особено силна днес

Интуицията ви ще бъде особено силна днес, което ще ви