Немските баби избягаха от морето

Прочутите кръчми в края на Несебър като Перла и околните, които гледат само към морето, през август са посетени толкова, колкото друга година през юни. Не че няма хора, но не са толкова много, колкото биха искали ресторантьорите.
А цените са като софийските – шопската салата е около 5 лева, а бутилката вино – от 15 до 30 лв. Курортната цифромания от минали години е забравена. Звучи като лоша новина за местните хора, за които през този кратък кризисен сезон съвсем буквално ден година храни.
Във въпросните класически заведения над скалите и над най-романтичната част на крайбрежната алея обаче не се оплакват. Звучи невероятно, а е логично – те са най-добре от целия град. В центъра има немалко празни или полупразни ресторанти дори и през уикендите в най-пиковия летен месец.
Безрадостна е картината и в Слънчев бряг. Погледнато откъм плажа, нещата не изглеждат толкова зле – хората не са като преди, но все пак ги има.
Колкото и странно да звучи – не е престанало дори строителството върху самите дюни. Единият е новият хотел край бившето вариете, другият е до мастодонта хотел Бургас, който в миналото бе гордостта на местния велможа Митьо Янков. Старите обекти като Дюн на Мая Илиева не са сринати и тази година след като оцеляха цяла петилетка, въпреки всички закани на трето поредно правителство.
Погледнато откъм хилядите сергии, на които продавачи с тъжни погледи изпращат всеки непотърсил ги потенциален клиент, положението е неспасяемо. Най-много работа имат художниците на бързи семейни и индивидуални портрети.
Хотелиерите също не са щастливи. Освен на първа и втора линия, всички останали до 12-а – отвъд второто околовръстно шосе на курорта, посрещат туристите с отворени обятия и ниски цени, само и само да ги удостоят с присъствие. Видимо е подобрено по тази причина  обслужването.
Социалният статус на гостите не е променен – богати българи и недотам състоятелни чужденци. Прави впечалтление обаче решителната промяна при възрастите. Докато само допреди година водещи бяха пенсионерите от Германия и Великобритания, днес ги заменят млади хора. Които са готови да харчат повече, стига да има кой да им вземе парите с адекватни услуги извън хотелите. Уви, както обикновено такива почти липсват.
Националният състав на гостите също е променен. На мястото на чартърните туристи от Англия и Германия, изникват нечакани гости с ретро дух. Например поляци и словаци, дошли с личните си автомобили. Помним колко многобройни бяха те по Южното Черноморие по времето на соца. Дай, Боже, догодина да имаме още повече такива, защото те харчат много повече от самолетните пришълци.

Хит на Слънчев бряг са румънците

Странен език, изговарян от хора, които удивително приличат на българи, се дочува от басейна и изпод хабаносите на лъскавия хотел Виктория Палас в Слънчев бряг. В една от забележителностите на курорта е пълно с румънци. До неотдавна те бяха основен контингент на Златни пясъци, но вече откриват и конкуретния комплекс.
Някои от комшиите приличат на българи от старо време. Не, нямаме предвид чак от Възраждането, а от 90-те години. Яки мъжаги с тежки ланци предизвикват надменно-поевропейчените погледи на богатите българи, които отдавна са се откъснали от подобен имидж и са открили Прада и Гучи. Румънците са страхотни туристи, разказват хотелиери – харчат като нас, а са много по-възпитани и непретенциозни, както и да изглеждат.

Такситата в Съни минаха тези в Ница по цени

17 лева за повикване, 15 лева за километър пробег и примерна сметка около стотачка за разстоянието Слънчев бряг – Несебър. Това е офертата на новичка Опел Вектра, която дебне за жертви на пристанището пред Стария град. Такива цени са рекордни и не са масово разпространени. Десетачка на километър обаче е августовската оферта за гостите на курортната зона. Малко по-малко – пет евро на километър вземат таксистите в Ница. Така от летището на френската Ривиера до хотел Негреско ще платите тридесет евро. Другите цени във Франция обаче са поне двойни на тези в България, а средната заплата е пет пъти по-висока.