Голям ироник, да не кажем саркастик е общинският гений кръстител. Накъде мислите води наречената от него със странното соцназвание Знаме на труда права улица? Ами към гробищата. Тя е успоредна на улицата с името на нашия град – София, а също като нея е пряка на ул. Тайга. За улица Съзнание, която Знаме на труда пресича – вижте каква житейска логика само, вече сме писали, както за всички досега споменати, в предишни опуси на пътно-артерийна тема. Какво да кажем за трудовите хора, живеещи на тази улица? Ами, има си известен оптимизъм, като взет от римейк на Престъпление и наказание. Тръгват те от Тайгата по асфалта, пейзажът околвръст е селски, пасторален с къщичките и оградките, с дворчетата, засадени със зарзават. Та загледани в заснежените върхове на Балкана вървят ли вървят – стотина метра, не просто към Централните софийски, ами към еврейските с техния параклис. Някак романтично и международно звучи. Освен, че също така напомня отчайваща дисекция на български живот.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
бТВ Синема 21 април 21:00ч.
Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Ли Карл Мьорк Фарес Фарес Assad Соня Рихтер Мерит
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!