Руско-турската война през погледа на един журналист

         „Първите чуждестранни кореспонденти – американецът Джанюариъс Макгахан (в. „Дейли Нюз“) и французинът Анри Пиер дьо Вестин (в. „Фигаро“) са приети от руското командване още през април 1877 г. Постепенно към тях се присъединяват руснаците Василий Немирович-Данченко, Евгений Утин, Всеволод Крестовский, германците Даунхауер и Артур фон Хун, англичаните Арчибалд Форбс и Фредерик Уилърс, испанецът Хосе Луис Пелисер и др. В началото на май 1877 г. броят на кореспондентите достига 16, от които петима са художници, две седмици по-късно акредитираните журналисти са вече 23, като желаещите да отразяват събитията на Балканите продължават да се увеличават и през следващите месеци (особено през есента на 1877 г., когато четяща Европа очаква с любопитство всяка новина от района на Плевен). Най-много, разбира се, са представителите на руските издания (21 души), следвани от пишещите за френските, английските, германските и австро-унгарските вестници и списания.

Заслугите на някои от кореспондентите за популяризиране на българската кауза и на истината за Руско-турската война (Макгахан, Форбс, Утин, Немирович-Данченко, Грийн) са познати на българските читатели, но имената на други, дръзнали да извървят пътя от Дунав до Сан Стефано редом с воюващите армии са или позабравени, или са напълно неизвестни. Към тази именно група е и кореспондентът на „Бостън джърнал” – американският писател и журналист Едуард Кинг (1848–1896). Той оставя своя разпознаваема следа в отразяването на войната не толкова с фронтовите си дописки, колкото с осмисления и аналитичен текст за преживяното на Балканите, включен в появилата се на американския книжен пазар през 1885 г. книга „Европа в буря и покой”. В този труд авторът си поставя за цел да представи на читателя отвъд океана новите тенденции в развитието на Стария континент през цяло едно десетилетие, белязано от военни конфликти, национални революции и от засилване на социалните катаклизми в големите европейски държави. Къде е мястото на България и българите в тази панорамна картина на „стара” Европа? Едуард Кинг представя една добре премислена и „изчистена“ от емоции хронология на войната – от стъпването на българския бряг до подписването на Берлинския мирен договор.

Показателни в това отношение са редовете, посветени на императора Александър ІІ, на великия княз Николай Николаевич, на генералите Радецки, Драгомиров, Скобелев, на редовите казаци и войници. Специално внимание заслужава и способността му да открие красотата на природата, уюта на българските домове, специфичния и неповторим облик на възрожденските градове (Свищов, Търново, Габрово, Русе), скромността и трудолюбието на българите. Едуард Кинг успява да долови дори такива щрихи от многоликото ежедневие на войната, които често убягват на професионалния историк, като песните на руските войници, смеха на девойките, наредили се с кобилиците си за вода, „парфюма на розите“, стоицизма и твърдостта на пострадалите от набезите на башибозука, плача и тъгата в очите на търсещите спасение бежанци. Достоверно и завладяващо са представени радостта от освобождението, благодарността към освободителите, надеждата и вярата, но и страхът на българите от неизвестностите на бъдещето.

Младият американски журналист впечатлява и със стремежа си да сглобява отделните фрагменти от армейския живот в една мозайка от събития и човешки съдби, която възпроизвежда по неповторим и по своему завладяващ начин цялата картина на сблъсъка между Османската империя и Русия. Сред безспорните достойнства на журналиста е умението му да изготвя кратки и добре обосновани психопортрети на държавници и политици, на висши военни и на случайно срещнати представители на местното християнско и мюсюлманско население. Поместената в това издание глава от „Европа в покой и буря“ (оригиналът е над 700 с.)  е посветена на България и българите в тогавашна Европа, като Кинг отразява от името на очевидец военните действия – от стъпването на българския бряг до подписването на Берлинския мирен договор“- Из предговора на проф. д-р Пламен Митев, написан специално за изданието „Руско-турската война през погледа на един американски журналист“.