Радикално кино завладя Берлинале

Павлина Желева
специално за „19 минути“

Дръзкият експеримент на живеещия в Германия режисьор от афгански произход Бурхан Курбани, заснел собствена версия на прочутия роман Берлин Александерплац на Бруно Дьоблин освети в Берлин темата за бежанците по нестандартен начин. Всъщност, 183-минутният филм, състоящ се от пет части и епилог се опира на прочутия роман от 1929 по доста свободен начин. Сценаристът Мартин Бенке и самият Курбани са изоставили дребния престъпник Франц Биберкоф, за да го превърнат в чернокожия Франсис от Гвинея Бисау. Патетично и с плам те разказват историята му, от момента, в който след мъчително и продължително пътуване с лодка, той се озовава в напълно непозната немска столица. Разбира се, без документи, пари и разрешително за работа. В бедния емигрантски хостел обаче цялата власт е в ръцете на безскрупулния трафикант на дрога и сексуален маниак Райнхолд. Той продава на африканските емигранти мечти за по-добър живот с „кола и жена“, но в действителност ги третира като роби. „В момента, в който решихме, че в нашия филм Франц ще бъде чернокож мъж от Западна Африка, осъзнахме, че ще се занимаваме с постколониалната епоха и с различните форми на расизъм“ – каза  Курбани в Берлин. „Самият аз съм дете на бежанци от Афганистан и добре познавам „глада“ за нещо повече от парчето хляб. Той може да те мотивира, но може и да те хвърли в ръцете на самия „дявол“. Роденият в Гвинея Бисау, но живеещ в Лисабон актьор Уелкет Бунге, изпълняващ ролята на Франсис, допълни: „Берлин е микрокосмос, в който всеки иска да стои изправен. Какво прави героят ми, не бе от толкова голямо значение за мен. Важното беше да намери отговор на въпроса, „кой съм аз?“

Според авторите на Берлин Александерплац „няма как човек да е добър в един свят, който е лош“. Все пак, на самия финал, те дават шанс на Франсис да започне живота си отново.

Нищо подобно не се случва в пределно смущаващия и оценен като крайно провокативен Дау Наташана руския тандем Иля Хражановски и Екатерина Ертел, част от амбициозен мултимедиен проект, над който те се трудят вече десет години. В продължение на 146 минути, служители във важен научно-изследователски институт в бившия Съветски съюз се забавляват с помощта на водка и коняк. Разговорите преминават в скандали, а скандалите прерастват в оргии. Главното място на действие е ведомствената столова на института. Към него се прибавят частен апартамент и затворническа килия. Основна жертва на комбинацията алкохол, секс и насилие е Наташа, която от години работи в столовата. Тя е ту добра и мила през деня, ту зла и отмъстителна през нощта, ту непредпазливо щедра в еротичните си игри с гостуващ френски учен. Нищо обаче нямаше да е толкова зловещо, ако не ставаше дума за петдесетте години на миналия век. Заради сексуалните си „прегрешения“ Наташа е наказана от властта. Методите на унижението са безподобни по своята вулгарност.

Без никакъв свян и напълно безпощадно филмът показва същността на сталинизма откъм истеричната му страна. „Проектът Дау беше замислен като портрет на съветския физик Лев Ландау, но прерастна в изследване на темата за свободата и несвободата в условията на диктатура“ – защити смелата си идея Хражановски в Берлин. Филмът обаче е забранен за разпространение в Русия.