Любчо Георгиевски: Скопие пълни 2000 г. дупка в историята си

До разпадането на бивша Югославия рядко срещах “антични македонци“. Чак в началото на 90-те години на миналия век започнах да ги виждам – предимно сред представителите на диаспората, пише бившият македонски премиер Любчо Георгиевски. Някои от тях ми станаха приятели, други – познати. Никога не ми е пречило тяхното лично убеждение. Но през последните 2 години чрез медийната кампания на правителството те опитват да ме накарат да мисля като тях. Дали Александър Македонски е бил велик военачалник? Категорично да. Но дали трябва да търсим македонски произход в древна Македония? Категорично съм против. Най-напред, защото по този начин в съвременната ситуация застрашаваме интересите на държавата си. След като от Букурещ си тръгнахме като безпомощни жертви, правителството ни предприе агресивен курс да пропагандира “нашия произход от древен род“. По този начин окарикатурихме себе си пред цялата международна общност, на която нашата история и кристално известна. И, на последно, но не по значение място, така влизаме в една виртуална история, която не почива на никакви факти. Ако следя развитието им, а аз го правя, внуците на Аминта /династията на македонските царе, от която произхождат Филип Македонски и Александър Македонски/ работят в няколко направления. Първо, цялата бяла раса произлиза от „македоноидите“, т.е. От нас. Като присадка към тази школа се появяват хора, твърдящи, че всички царски семейства в Европа и 2/3 от американските президенти са македонци. Втората категория, са тези, които твърдят, че славянските народи имат един корен – македонски. Т.е. Великото преселение е вървяло не от север на юг, а обратното. Т.е. словенци, словаци, чехи, поляци, руснаци – всички те са неосъзнати “македонци“. Третата клонка от привържениците на теорията за “античните македонци“ пък защитава тезата, че македонците нямат нищо общо със славяните, а езикът ни е уникален и не се допира никъде със славянските. За представителите на четвъртата школа целият свят е македонски – от неолита до днешното правителство на ВМРО-ДПМНЕ. Чудна работа – как тези гениални идеи не са се пръкнали в главите на нито един от стълбовете на националната ни идентичност. Например, на св.св. Кирил и Методий, на св. Климент Охридски, на св. Наум. По-късно за това не се сетил и цар Самуил – а негов основен противник е бил Василий II Македонски... Стигаме и до Възраждането. "Гениалната идея“ не е осветлила даже братя Миладинови, Григор Пърличев... Опираме и до основателя на македонската нация, език, църква и култура – Кръсте Мисирков. През страница в темелния му труд "За македонските работи" изтъква славянския характер на новата македонска нация, чието раждане акушира. Идва комунистическата историография, която е белязана от "епична" битка с българската си сестра. Но дори и тогава няма идея българите да бъдат матирани със споменатите по-горе идеи. А схемата е била прекрасна – докато те се занимават със славянските си корени, ние да им отвърнем с доводите си, че сме антични македонци?! Легендите за древна Македония се вписват в схемата, прилагана от гръцката патриаршия през XIX век. Не случайно пропагандното й острие Каравангелис и гръцките владици в Македония са на едно и също мнение с управляващите днес:"Вие сте потомци на славните Александър и Филип, във вените ви тече гръцка кръв, само че славяните са ви асимилирали и превърнали в т.нар. гръцки славофони". Много удобно пренебрегваме и факта, че в древността по нашите земи са били познати само три етнически суперсили: елини, траки и илири. Ако античните македонци не са били елини, са били от тракийското семейство?! Забравяме още, че Александър Първи – 170 г. преди Александър Македонски определя Македония като елинска земя. Прави го, за да получи разрешение да участва в олимпийските игри. Основната цел и на Филип, и на Александър е да обединят елинския свят?! Не зная що за ДНК е имал Александър. Но зная, че всичко, което е сторил, е било в името на гръцката идея. А и надписите, с които е маркирал завоеванията си, говорят така:"Аз, гъркът Александър...". От началото на Новия завет, та чак до Кръсте Мисирков имаме един проблем – как да запълним празнината от 200 г. в историята си. Не разбирам как от позицията на "най-млада нация в Европа" отидохме към стремежа да се превърнем в "най-древната нация в света". Да не говорим, че за първи път нацията ни е призната от Коминтерна през 1934 г., издаваме първата книга на езика си през 1951 г.?! Поради което моля за малко скромност.
Автор на статията е Любчо Георгиевски, бивш премиер на Македония от ВМРО-ДПМНЕ. Тя е публикувана в македонското списание „Фокус“ и вестник „Труд“. Цитатът е на агенция БГНЕС.