16.06.2019 08:06

Българката, която плени италианския Vogue

Видян 497 пъти | Коментари 0
Гласували 0 рейтинг: 0.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна


Елизабет Кайн е само на 22 години, но вече може да се похвали с такъв успех, за какъвто повечето хора мечтаят през целия си живот. Преди няколко седмици колекцията ѝ от дрехи беше представена на бляскавия подиум на Седмицата на модата в Лондон. Кратко след това италианското издание на "Vogue" публикува на страниците си нейно палто, като по този начин я постави сред най-добрите дизайнери в света.

Лиза, както я наричат приятелите, е стопроцентова българка, независимо от името и корените ѝ. Родена е в София, където завършва СМГ. Сама шие роклята си за абитуриентския бал, без да подозира, че с времето това хоби ще се превърне в професия. Посоката на живота ѝ се променя в мига, когато взема решение да преследва своята страст, вместо да следва пътя на логиката и да прави онова, което се очаква от нея. Тя не се страхува да бъде себе си, нещо повече, чрез тоалетите си тя твърдо заявява коя е. Различна, нестандартна, откровена и смела - тези думи описват марката "Liza Kain". Няма как да очакваме по-малко, при положение, че Елизабет се е дипломирала в колежа, в който е учил легендарният Джими Чу!

Пред Life.dir.bg Лиза разказа за любовта си към модата и пътя към успеха.

Съвсем наскоро италианската модна икона "Vogue" публикува снимки на твое палто. Това е сериозно постижение. Как се почувства, когато разбра?

Не можех да повярвам. Преди известно време от списанието са взели мои дрехи за снимки, но аз дори не подозирах за това. Разбрах съвсем случайно - един ден просто си отворих Инстаграма и видях, че съм отбелязана на тяхна публикация. В първия момент не можех да асимилирам какво се случва, защото в социалните мрежи често можеш да бъдеш отбелязан погрешка на постове. После всичко се усещаше нереално... Не бе за вярване, че моят труд е избран за фотографската част на "Vogue". Беше изключителен шок... И радост, разбира се.

Оказва се, че датата, в която излиза списанието, не е случайна.

Да. То бе публикувано точно на рождения ми ден. Освен като подарък за празника, го приех и като скрита символика за добро начало и попътен вятър на кариерата ми. Но колкото и развълнувана да бях, дълго време не споделих успеха и не го разгласих никъде.

Защо? Като че ли днес споделянето се е превърнало в закон, а благодарение на социалните мрежи - става лесно.


Направих го, защото тепърва стартирам професионално и реших да запазя съкровеността на случилото се, поне докато мога.

От "Vogue" забелязват работата ти в Седмицата на модата в Лондон. Как стигна до този подиум, който е сред най-значимите в модните среди?


Университетът ми - University of the Arts London е един от най-добрите в тази сфера. Той има собствено шоу, като част от Седмицата на модата, а студентите, които биват избрани, са негови представители на събитието. Едва 5% от тях имат шанса да участват и през цялата трета учебна година се провеждат множество конкурси, за да се изберат най-добрите.

Предполагам, че е изключително конкурентна среда...


О, да. Ако успееш да влезеш в шоуто, то биваш изложен на огромна публицистика в Лондон и не знаеш кой ще те забележи и накъде ще те дръпне. В крайна сметка това е целта, защото ако няма кой да оцени дрехите и да ги коментира, няма как да станат достояние на хората.

Палтото, което си направила е впечатляващо, но изглежда много трудно за направа. През колко етапа мина за изработката му?


Честно казано, в един момент не бях сигурна дали ще успя да го видя в завършен вид. Първо, то е изключително голямо и трудно може да се вкара в машина, така че много от работата по него е свършена на ръка. Второ, всичко е една конструкция и няма нещо, което да е апликирано отгоре. Ако една част не се получеше, тогава всичко щеше да бъде разрушено. Бях под голямо напрежение дали ще успея да го сглобя, дали ще може да се носи и ако стане - ще бъде ли във желаната от мен форма. След като измислих дизайна, трябваше да развия самата конструкция, но предвид големината му нямах време да изготвя прототип в същия размер, за да съм наясно с всяка евентуална грешка. Затова направих мини вариант, а после разработих различни части от него в по-голям мащаб.

Колко време ти отне всичко това?


Минаха около три месеца, за да бъде завършено изцяло. Най-трудната част бе накрая, след като сглобих обвивката. Тогава остана да се направи вътрешната конструкция, която го държи, и да се сложи хастар. За всяко подобрение се налагаше няколко човека да го пренасят напред-назад из университета, а помещенията са сравнително малки и преди края на учебната година са изпълнени със студенти, които творят огромни неща. Беше пренаситено с емоции и... злополуки. Но все пак всичко се получи.

Твои модели дрехи са били носени от известни личности в Англия. Кои са хората, облекли марката "Liza Kain"?

Една от тях е Айви Мае, тя е британска певица, която използва мои рокли на няколко събития и се снима за обложката на своя албум в мой тоалет. Имах честта да видя и тв водещата Моника Ли с моя дреха, както и изпълнителката Аурора. Най-запомнящи се за мен бяха дуета Bloom Twins - близначки от Украйна, днес базирани в Лондон. Те бяха първите, които поискаха да носят мои дрехи, непосредствено след шоуто ми. Тогава бях изпаднала в истинска еуфория, че на някого му харесва работата ми и желае да се появи в моята марка, при това на най-големия музикален фестивал в Украйна.

Първоначално мислиш да учиш икономика, но впоследствие решението ти се променя и се ориентираш към модата. Как се случи така, че преобърна избора си?


От дете модата ме е привличала. За мен изборът на дрехи винаги е бил начин да изразиш себе си. Гимназията е период, в който не можеш да си сигурен кой точно си ти, правиш някакви планове и виждаш бъдещето си по един път, но рано или късно осъзнаваш, че той води до кръстопът. Учейки в СМГ, най-естествения развой беше да продължа с икономика. Но... когато седнах да напиша мотивационното си писмо при кандидатстването, се оказа, че нямам причини и стимул, които да опиша. Ако бях влязла с тази специалност, щях да я завърша просто защото трябва. Да, сигурно щях да имам прилични оценки, но нямаше да го има това щастие, което усещам сега, независимо от трудностите. Тогава, в онзи момент, се отказах от икономиката и останах само модата, понеже осъзнах, че това съм аз и винаги съм била.

Защо се насочи точно към Лондон?


Central Saint Martins - колежът, който е съседен на моя, се води най-старият колеж за мода, а моят - London College of Fashion, е вторият по ред. CSM е най-силен в чистия дизайн, а LCF - в дизайн и конструиране. Макар двете учебни заведения да са част от University of Arts London, те винаги се борят в класациите, но това, в което бях аз, е сочено за най-доброто в Европа. Целта беше висока, но реших да опитам. Исках да изуча и технологичната част на модата. Затова допълнителен стимул ми беше и факта, че в него те обучават на най-новите технологии и иновации - 3D принтери и лазери, намиращи приложение в изработването на дрехите. Партньорството с компании като Microsoft също беше от значение.

Трудно ли ти беше там?


Със сигурност. Първата година страдах много, при това за някакви битови неща, които сега са ми се струват смешни и дори гледам на тях носталгично, но тогава ме натоварваха и терзаеха психически. Самият университет функционира по много различен начин, а и разликата между математиката и изкуството е голяма. Още в началото на престоя си трябваше да порасна и да осъзная, че принадлежа на това място.

Спомена, че дрехите са послание. Какво искаш да кажеш чрез своите?


Че човек трябва да приеме нещата, които го изграждат като личност и да е в мир с тях. Също така, че да бъдеш си себе си, без да се стараеш да изпълниш общоприетите изисквания, не е проява на слабост. Например, ако една жена се облича в розово, това не означава, че трябва да се тълкува като слабохарактерност. Исках да стигна отвъд клишетата и да създам колекция, която въпреки нежните цветове и флоралните мотиви, да придава усещане за сила и борбеност.

Откъде черпиш вдъхновение за работата си?


Буквално от всичко, което ме обгражда. Изпитвам нуждата постоянно да работя и благодарение на тази потребност, откривам многообразието. Има толкова неща, които могат да се използват, но за мен е важна интерпретацията - да видя как вземайки даден обект, мога да го разглобя и да сглобя нещо различно.

Върна се в България, за да създадеш нова колекция. Кога да я очакваме и можеш ли да открехнеш ателието си, като ни разкриеш малко за нея?


Надявам се да успея да я завърша до месец септември, защото тази година беше изключително натоварена с други прекрасни занимания, които ме разсеяха. Имах удоволствието да работя с няколко страхотни млади дами, за които направих абитуриентски рокли. Това ме принуди да сложа на пауза моята колекция, но сега ще се върна към нея. Иначе няма да променя почерка си и всички характерни за стила ми фактори.

Какви са модните тенденции тази година?

Със сигурност "Cosmopolitan" знае повече от мен (смее се), но определено жълтият цвят е много актуален и модерен.

Според теб модата ли определя тенденциите или търсенето ги налага?

Мисля, че е взаимно. Модерното винаги се е определяло от различните социални течения. Ако разгледаме модните тенденции в ретроспекция, ще видим, че изменението им е обвързано с политическото състояние на определената държава. Но не съм сигурна предлагането или търсенето, кокошката или яйцето... Модната индустрия е комплексна мрежа с много фактори.

Освен колекцията си, имаш ли други предстоящи проекти?

Работя съвместно с Томи Томова, която е български блогър, развиващ се в Париж. Тя е позната с благотворителната и хуманитарната си дейност. Двете си партнирахме в неин проект, целящ да обедини нашите дизайнери в обща кауза, която да бъде в помощ на българските социални домове, чрез дарение на дрехи. Освен това тя иска да помогне на самите дизайнери, като ги популяризира във френската столица. Тепърва ще работим и по друг проект, който ще акцентира върху факта, че времето за рахищение на ценните природни ресурси е към своя край. Трябва да променим консуматорския си подход... спрямо всичко. Концепцията ни е да запазим пъстротата на модата, но да намерим креативен начин, с който да се борим с прекомерното използване на ресурсите на планетата ни. Фокусът ни ще попадне върху мултифункционалността и как едно нещо може да бъде превърнато в няколко.

Защо след фурора, който причини в Лондон, реши да се върнеш отново в България?


Страшно много обичам родината си. Идеята ми винаги е била да се върна обратно у дома, дори когато заминавах, знаех, че ще си дойда. Ще излъжа, ако кажа, че последната година не се двоумих. Заради всичко, което ми се случи там, започнах леко да се разколебавам. Лондон е различен свят - изграден от креативност и агресивност, веднъж обаче влезеш ли в ритъма му, то не ти се излиза. Но на мен всичко мило и любимо ми е тук, включително и семейството ми. Нямаше как да се почувствам пълноценна, ако бях останала в Англия.

Да очакваме ли магазин, на който да е изписана марката "Liza Kain"?


Искрено се надявам в най-скоро време да се случи. Не знам дали искам да бъде точно магазин, по-скоро шоурум, в който да се разглеждат дрехите.


Източник: Дир.бг












Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

реклама

към тв програма тв програма

бТВ Екшън 24 юли 22:00ч.

Конфликт в малко Токио

Режисьор: Марк Лестър
В ролите: Тиа Карере, Кари-Хируюки Тагава, Брандън Лий, Долф Лундгрен

виц на деня

Алгоритъм на покупките:
Един мъж ще плати 2 лв. за вещ от 1 лв., която му трябва.
Една жена ще плати 1 лв. за вещ от 2 лв., която не й трябва.

към хороскоп хороскоп

водолей

Днес ще се чувствате толкова живи

Днес ще се чувствате толкова живи и готови за всякакви