Тайм: Всички вестници се издържат като безплатни!

“Вестниците и списанията традиционно имаха три източника на доходи: продажбите на сергиите, абонаментите и рекламата. Новият бизнес модел разчита само на последното от трите. Ако единственият останал крак заболее, както според мнозина издатели ще стане заради рецесията, ще бъде трудно положението да бъде удържано”, пише в броя си от 2 март най-авторитетното американско списание Тайм.

Според него всички вестници в Европа и Северна Америка вече се издържат като безплатни.

“Нещата се променят. При положение, че доста вестници навлизат в банкрут,   заплахата не е само за компаниите, които ги притежават, но и за новините сами по себе си”, писа по същия повод коментаторът на Ню Йорк Таймс Дейвид Кар.

Според него може би отшумява идеята за платеното съдържание на новини. “Това поражда потребност, която е майката на откритията”, анализира написаното Тайм.

Списанието продължава с конкретни разкази за различни вестници: “За поколения журналисти животът в следобедния всекидневник НРС Ханделсблад беше топъл и уютен като холандска кухня. Младите нидерландски бюргери традиционно се абонираха за вестника и го получаваха, докато починат като стари бюргери. Ако човек имаше късмета да работи в този всекидневник, той за цял живот се спасяваше от тревогата да размишлява върху търсене на нова работа. Ако не намираше място за някоя гениална негова творба, вестникът просто добавяше страници.

Историята на този свят свърши през 2000 г., когато тиражът на ротердамския вестник започна да пада след пика си от 270 000 копия. Днес е под 220 000”.

Да намериш нещото, което работи, е фиксидеята на всеки главен редактор и издател тези дни. Инвестиционният гуру Уорън Бъфет предвиди сегашната ситуация още през 2006 г. Преди три години той прогнозира: Читателите на традиционните вестници са се отправили към гробищата, докато досегашните не-читатели на традиционни вестници току – що излизат от колежа. Трудно е да направи човек пари от бизнес, пред който е надвиснала заплахата от перманентен спад... Вестниците са прекалено консервативни. Ето сега са се паникьосали, че са убедени – ще режат качеството заради себестойността.

Някои стари вестници като британския официоз Гардиън са късметлии. Всекидневникът е собственост на фондацията Скот, която няма за цел да прави печалба от него. Така никой не бе особено притеснен от загубата за 52 милиона долара при 520 милиона оборот.

Друг вариант може да се окаже починът от зората на Либерасион. Когато Жан Пол Сартр основава заедно с приятели – маоисти един от сегашните стожери на френската преса, всички в редакцията – от директора и главния редактор до последния шофьор, получават еднакви заплати.

Вероятно идеята от 1973 г. би проработила и днес в посока икономии. Нищо, че собствеността върху Либе вече, по ирония на съдбата, е на потомъка на виден капиталистически род барон Ротшилд. Той се опитва да намери различни начини за изкарване на печалба покрай вестникарството, за да издържа хартиеното издание – сайт, организиране на конференции. Либерасион си пада и по пиара. Левоориентираният всекидневник даже дръзна да вземе за временен светски редактор съпругата на президента от десницата Никола Саркози – фабрикантската щерка Карла Бруни.