Траволта: Единствената гаранция в живота е вярата в себе си

БОРИС АНГЕЛОВ
СПЕЦИАЛЕН ПРАТЕНИК НА 19'
КАН

Джон Траволта дойде в Кан заради прожекцията на плажа, посветена на 40-годишнината на култовия му филм Брилянтин и за търговската прожекция на новата си продукция - Готи, където влиза в кожата на легендарния мафиот, а домакините му дадоха зала Бунюел за среща - това е неформална изповед и дискусия не само с журналисти, но и с кинаджии на голяма звезда, каквито има по няколко на всяко издание на феста. Човекът на 19' беше единствената бг медия сред 100-тината присъстващи, които участваха в разговора. По топлото му отношение към неговата съпруга, сме сигурни, че обвиненията срещу него са пълна глупост, а по думите му съдим, че е един от най-мъдрите мъже в Холивуд и изобщо в медийния свят, както сами ще се убедите. Предаваме едно към едно само думите на суперзвездата, които са наистина смайващо искрени и конкретни, пък и пълни със съвети:
 "Разбрах, че ще стана режисьор, когато съвсем малък се влюбих във филма Улицата. Нашите много обичаха Фелини и Бергман и ни възпитаха да ги харесваме, и дори повече от това, със сестра ми. Тя беше семейно определена да стане звездата на фамилията, не аз. Играли сме заедно - малцина знаят, че тя е келнерката, която ни гледа по телевизията в Брилянтин. Изобщо, работя с всички от семейството. Другата седмица започваме снимки с дъщеря ми Ела, която е тук. Съпругата ми играе с мен в премиерния ми филм Готи...По този повод се сещам за обичайното мислене на зрителите, че актьорът обича героите, които представя, че са му близки, че приличат на него. Е, ние с Готи никак не си приличаме. Освен може би по страстта към хубавите дрехи...Аз честно казано, никога не съм се харесвал много и наистина се изненадвам, когато разбера за някой, който много ми се кефи. Направо ме шашна Бенисио Дел Торо, като ми каза, че гледайки ме 14 пъти в Брилянтин и не знам колко в Треска в събота вечер, решил да стане актьор, когато бил тийнейджър. Бенисио Дел Торо го казва, не кой да е!...Кариерата много ми потръгна в края на 70-те, но после през 80-те имах спад. Разбрах за себе си нещо, което винаги ме тегли нагоре в трудни моменти. В живота няма никакви гаранции: нито богатството, нито работата за някаква голяма фирма или човек, нито титлата и славата. Единствената гаранция, единственото, което ни крепи и ни води напред и нагоре е вярата, увереността в себе си. Ето това е, което не трябва да се губи. Това ме и спасява винаги в трудни моменти, а съм имал много. Всеки е правил грешни избори. Специално за киното, човекът, когото смятам за най-великия, срещан някога от мен, за най-мъдрия и всичко останало - Марлон Брандо, ми даде съвет, който запомних завинаги: "Работи само с режисьори, които са влюбени в теб, обичат те и ти дават свобода". Така и правя. Иначе малко съм скептичен към съветите по принцип, защото някои не са добри. Аз вярвам в собствения път, нищо че е по-трудно така да се учи, от опита и грешките. Което не значи, че не съм слушал съветите и на други умни хора. Браян Де Палма, също велик човек, така се отнесе веднъж, когато му дадох три варианта, по които мога да направя ролята с въпрос кой да избера.