БГ напеви в Соло, по-добър е от Rogue One

Империята офицерът го пита от кои е - от кой народ или племе. Той, без да знае Левски, отговаря, че е сам, без други като него. След секунди размисъл, униформеният казва: "Значи записвам Соло". Чувството за хумор никога не е било силната страна на Междузвездни войни и този път традицията отново е спазена.
Кан буквално гръмна от мощната заря, невиждана дори тук, където не една суперпродукция е празнувала старта си с фойерверки. Над морето бяха изстреляни несметно количество боеприпаси и в резултат цялата вис беше изпълнена с огнени хризантеми. Всичко това се разиграваше в продължение на поне 10 минути и то на мощния музикален фон на основната мелодия, която вече 4 десетилетия е един от символите на космическата сага. Цената на партито и специално на зарята е неизвестна, но със сигурност тя надмина във всички отношения последните рекордни илюминации - москвоските за Деня на победата 9 май.
Точно на обратния полюс - един уютен филм, който ни най-малко разчита на специалните ефекти и на екрана, и за представянето си беше показан от Валерия Голино, която помним като актриса най-малко с ролите й в класиката Рейнмен и комедиите Смотаняци. Тя снима собствената си половинка Рикардо Скамарчо в ролята на преуспяващ бизнесмен, гей на всичко отгоре, който въпреки липсата на контакт с по-големия си брат през целия им живот, се посвещава на грижите за него, когато разбира, че има рак. Целта му е болният и близките им да изкарат по най-добрия начин броените дни, които им остават да бъдат заедно, за да преоткрият себе си. Филмът е добър във всеки смисъл, лек и приятен, независимо от тъжната тема, гледа се и не е тягостен. Каквито, уви, са повечето филми и сюжети, които вървят тези дни на фестивала в Кан, най-социално ангажираният за всички времена.
Сред най-големите провали този път е Под сребърното езеро - един недонаправен, а толкова очакван филм за задния двор на холивудската индустрия, представен от режисьора Дейвид Робърт Мичел. Както сам признава постановчикът, той има друга работа на пълен ден, за която получава заплата, а киното му е само хоби.