Необяснимо е защо една въздълга улица в София е кръстена на спящ кавказки вулкан на взривоопасната граница между Грузия и Русия. Пътната артерия меандрира, като че е река, пробиваща път през скали. А тя е просто улица, която върви от бул. Цар Борис Трети и почти до бул. България, от който я делят броени метри. А би било доста удобно да го пресичаше, защото източването на Манастирски ливади откъм автомобили е мисия почти невъзможна поради малкото изходи от този иначе толкова тренди квартал. Тя нашумя преди година, след като част от нея се оказа неузаконена от общината, при това – частна собственост и насред улицата беше оградено място за строителство на нова сграда тип небостъргач. Независимо от забраната за повече от 10-метрови сгради в комплекса, която никой не спазва. Интересно е, че даже изпречилата се на пътя на улицата река не я спира, но го прави предприемаческият дух за нов и нов бетон в този квартал, където допреди 20 години нямаше нито 1 сграда, само скелето на никога не достроения соцхотел за българите в чужбина от края на 80-те години. Апропо, преди да стигне почти до бул. България, Казбек се чупи от ул. Синанишко езеро, чието продължение става с тъп и прав ъгъл, който я прави пряка на себе си. Но само, за да продължи, пресечена от улицата с невероятното име Лъвски рид. Обаче най-хубавото име на пресечка на ул. Казбек е Юнашка песен. Друг път ще пишем за нея.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Баща от Западна Вирджиния получи някакво ...
бТВ Синема 28 април 21:00ч.
Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Лий Коос, Фарес Фарес, Пилу Асбек, Давид Денсик, Даника Чу
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!