Азис: Аз съм уникален циганин

Ако не бяхте избрали псевдонима Азис, а бяхте запазили истинското си име Васил, как щяхте да се наричате, след като вече има Васко Кеца в музикалното пространство?
Не съм се замислял. Може би Васко Пантерата. Не знам. Погледът ми е малко животински, много хора са ми го казвали. Но при всички случаи прозвището ми щеше да е име на някакво животно – диво и красиво.

Говори се, че родителите Ви са много богати, вярно ли е това?
Не, не са много богати. Не са бедни, но и не се къпят в пари.

Какво беше Вашето детство?
В по-голямата си част мина до полата на майка ми. Не обичах много да излизам навън. Но, когато се случеше, винаги си играех с момичетата в махалата. Като всяко дете, никак не ми беше приятно да ходя на училище. А моята майка ме записваше на какви ли не уроци – английски, пиано, плуване. Искаше нещо да стане от мен, но не и това, което съм в момента.

Защо?
Не знам. Такова беше нейното мнение. Може би, защото вече имаше един музикант в къщи - баща ми. Той е много добър акордеонист. Сигурно се е водела от поговорката, че музикант къща не храни. Но тя в нашето семейство определено не се оказа валидна. Майка ми все се  опитваше да ме насочи към ученето. Аз обаче бягах от уроците. Помня, че когато татко ме  водеше към училище, всеки път се правех, че мие лошо и той ме връщаше обратно. Сега обаче и двамата се радват на моя успех. Единственото, което майка ми не одобрява, е имиджът ми. Все ми казва: ''Добре де, Васко, майко, вече всички те разбраха, всички знаят кой си, всеки говори за теб, крайно време е да си седнеш на задните части!'' Аз пък й отговарям, че ако наистина го направя, след три месеца вече никой няма да говори за мен. Но тя не го разбира.

А с какво настояваше да се занимавате?
Най-вече не искаше да живея тук, в България. Мечтаеше да стана пианист, да свиря класическа музика. Но това никога не е било моето амплоа. Тя ми купи пиано, нае ми частна учителка – просто трагедия. Сега това пиано е свряно в килера при една стара прахосмукачка. Опитах се и видях, че нищо не става от мен.

Къде живеят родителите Ви в момента?
В Палма де Майорка заедно с малката ми сестричка.

Колко деца сте в семейството?
Общо три. Баща ми има едно дете от първия си брак, после съм дошъл аз и след мен по-малката ми сестра. Така че имам две сестри, които много обичам.

Защо останахте в България, а не последвахте родителите си? Баща Ви е много преуспял музикант в чужбина.
Така е. Но не мисля, че там щях да имам същия успех, какъвто постигнах тук. Достатъчно чужди предавания гледам и знам, че навсякъде по света има такъв образ в шоубизнеса, какъвто съм аз. Затова останах. Не твърдя, че съм открил топлата вода, но пък съм я донесъл в България.

Истина ли е, че сте роден в затвора?
Да, истина е. Роден съм в женския затвор в Сливен през 1978 година. Не ме е срам от това и не го крия. В затвора няма само престъпници, повечето са невинни хора. Виновните обикновено се движат на свобода. Моята майка е една велика жена. Телец до мозъка на костите си, голям инат, изключително красива и интелигентна. Попаднала в затвора по грешка. Даже не е знаела, че когато е влизала зад решетките, е била бременна с мен. Изкарала е цялата си бременност там. Тази история всъщност е доказателство за силната любов между родителите ми. По онова време баща ми всяка вечер е свирил по заведения. Веднага след работа се е качвал на влака за Сливен и е отивал при майка ми на свиждане. Разказвал ми е, че всеки път във влака е плачел. Плакал е и, когато майка ми ме е показвала от голямо разстояние през стъклата. След време са ме взели баба и леля да ме гледат, докато майка ми си излежи присъдата. Тя е много силна жена. Винаги е била над житейските неща. До ден днешен не е казала една лоша дума за този период в затвора. Никога не се е самосъжалявала, дори напротив. Въпреки нелепата присъда, тя е издържала всичко и е намерила сила да започне отначало и пак да се бори, за да ни възпита със сестра ми и да ни осигури нормален живот.

Как започнахте да пеете?
Между другото, първият ми албум е с набожни песни на цигански език. Още преди да стана популярен, баща ми сформира група. Знаеше, че аз мога да пея и ме взе за солист. Така записахме албума. По същото време работех като сервитьор. В заведението имаше оркестър. Един ден, както обикновено, музикантите си правеха репетиция, аз през оправях салфетките по масите. В един момент шефът на оркестъра ме извика на шега да пея с тях. Това беше моят старт, зарязах салфетките и започнах да пея. Между другото, въпросният човек до ден днешен не може да ме преживее. Неотдавна ми се обади по телефона и попита: ''Можеш ли да познаеш кой се обажда?'' Аз отговорих: ''Не''. Той продължи:''Човекът, който те създаде''. Вбесих се и казах: ''Мен ме е създал Господ''.

Никога не сте крили ромския си произход. Какво според Вас пречи на останалите представители на етноса Ви да успеят да се измъкнат от мизерията?
Виждате ли, на тях нищо не им пречи, на другите им пречи по някакъв начин. Има дискриминация, която се усеща много силно и която спъва много кадърни хора да се докажат. Аз също съм я усещал на гърба си. Преди да се изруся и да сложа цветните лещи, за да изглеждам много по различно от един обикновен циганин, съм усещал омразата срещу мен и мога да кажа, че е ужасно да бъдеш отхвърлян. Може би сега един от големите ми козове е, че не съм един от типичните ромски изпълнители, въпреки, че страшно много си обичам произхода. Но това е единственият начин да впечатлиш много хора, разбира се. В същото време проблемът е и социален. Вие знаете, че ромските семейства обикновено имат много деца. И това изкарва на преден план борбата за изхранване и оцеляване. От това положение за голям успех, частен бизнес, кариера или образование въобще не може да се мисли. Просто в днешно време да се циганин е мръсна дума.

Как си обяснявате Вашият успех?
С това, че съм единствен по рода си, колкото и нескромно да звучи. Един циганин, за да успее, трябва да притежава нещо уникално, което не се среща у никой друг. Например Софи Маринова, която е убийствена певица и добра моя приятелка, има уникален глас. Аз пък притежавам неповторима фантазия и мога да мисля за шоубизнес.

Скандалният Ви имидж от вътрешен импулс ли е породен или е в името на бизнеса?
Всичко е измислица-бизнес и маркетинг. Не си мислете, че на мен ми се ходи на фризьор през няколко дни, за да си боядисвам корените на косата, че ми се носи толкова много грим, че ми е приятно да пръскам толкова много пари за дрехи, които ще облека само веднъж и повече никога няма да погледна. И целта е много проста – да не приличам на обикновен циганин. Всички казват: да, еди коя си пее много хубаво, но погледни я каква е циганка. А това страшно много ме обижда и ме боли, когато го казват за някои мои колеги.

Сами ли се грижите за този имидж?
Съвсем сам си измислям всичко. Като се започне от облеклото и се стигне до поведението ми на сцената. Слава Богу, имам пълна свобода. Мениджърът ми просто повярва в мен и ми помогна. А това е най-важното не само да имаш идеи, но и да има на кого да се опреш в този бизнес, който по природа е много мръсен и неблагодарен.

Опитали сте да станете модел преди години. Защо се отказахте?
Отказах се, защото агенцията, в която отидох да се уча, се оказа една от пирамидите на времето. Там всъщност се запознах с Юлиана Кънчева, тя ни обучаваше. Исках да бъда модел, защото по онова време бях влюбен в една манекенка. Имитирах маниерите й, походката й. Всички от курса ме наричаха Походката, защото съм ходел много особено, подобно на котка, според тях. Кънчева пък все ме даваше за пример на грация. Беше весело.

За какво си харчиш парите?
Нямам време да ги харча. Сигурно звучи надуто, но това е истината. Хвърлям огромни суми за дрехи, неизбежно е. Аз по-често си шия облекла, отколкото купувам, защото не мога да намеря готови модели, които отговарят на това, което съм си „нарисувал“ в главата.

Уморителна ли е известността?
Да, много. През последната седмица за първи път дори ми мина през ума, просто да се откажа от всичко. На границата съм. Казвам го съвсем сериозно. Ако не си дам малко почивка, няма да мога да продължа с този ритъм. Освен това еднообразието ме убива. Всяка вечер едно и също. Едни и същи хора, една и съща музика, пътуване, хотели.

С какво би се занимавал ако наистина се откажете от пеенето?
Може би бих станал актьор. Всъщност винаги съм мечтал да бъда не певец, а актьор. Големия парадокс обаче е, че искам да участвам в екшън филми. Как си ме представяте? Искам да мина по червената пътека, колкото и нелепо да звучи. И съм сигурен, че един ден ще се снимам. Винаги съм усещал съдбата си.

Тази прозорливост по наследство ли е? Известно е, че майка Ви и баба Ви притежават пророческа дарба?
Да, те са прочути гадателки. И двете имат доста голяма клиентела. Между другото, баба ми е известната костинбродска гадателка Станка. Може би аз съм наследил нещо от тях, но само до известна степен. За съжаление не съм надарен да разпознавам хората и да отгатвам бъдещето. Странното е, че и майка ми, и баба ми винаги са отказвали да предричат моето бъдеще. Аз обаче винаги съм усещал какво ще ми се случи. Но пък обикновено се лъжа в хората. В това отношение съм направо тъпа овца, с извинение. Затова и толкова често се сблъсквам с разочарования.

Вярвате ли в съдбата?
Аз вярвам най-силно в Господ. От друга страна обаче, както всеки човек, съм ходил и при различни врачки. На всеки му е интересно какъв е бил в предишния си живот. На мен са ми казвали, че съм бил индийска танцьорка в един от предишните си животи. И наистина – нося нещо от това в гласа си. Ориенталското ми е много близко и като танц. Бил съм и шаман на племе. И в това съм склонен да повярвам, защото си мисля, че имам нещо индийско в очите. Но всичко това не може да ме разубеди от вярата в Господ и Дяволът. Направо онемях! Обичам Бог, но от друга страна съм изправен пред много изкушения.

Кое е най-голямото Ви изкушение?
Желанието да изглеждам толкова еретично и същевременно да обичам толкова много Бог. Правя такива клипове и снимки, в които изглеждам порочен, но знам, че Господ ще ми  прости, защото го правя в името на шоуто.

Какви невероятни неща сте чували за себе си?
Например, че съм умрял на операционната маса, докато сменям пола си. Така че, внимавайте. Вие в момента разговаряте с моя дух! Бил съм и с огнестрелна рана в Пирогов. Четох също, че майка ми ме е кастрирала когато съм бил малък, за да запази пискливия ми глас.

Чувствате ли се символ на гей движението в България?
Никога не съм казвал, че съм гей. Не съм и отричал. Никога никой няма да разбере истината. Всички само от това се интересуват. Затова около мен винаги ще има един въпросителен знак. Истината е, че винаги, когато в България се спомене думата гей, изплувам в съзнанието на хората. Това е чудесно и ми дава много работа. Освен това ме изправя в ситуации, които ме карат да се смея. Например всеки четвърти мъж може да се похвали, че е бил с мен. Само че, аз не помня.

Разкажете за първата си любов.
Аз съм безкрайно влюбчив. И не спирам да вярвам, че най-голямата любов тепърва ми предстои. Но конкретно първата ми любов беше голямо разочарование. Човекът, който обичах, не беше с мен заради Васко, а заради Азис. Искаше просто да се показва с мен, да се възползва дори материално. Това ме отврати от хората по принцип. Станах по предпазлив и вече ги държа далече от себе си.

От какво Ви е страх?
От старостта.

Мразите ли някого?
Не, не мога да мразя. Просто забравям. Научих се да бъда безразличен към всичко,което мие неприятно. Научих се да бъда над всички тези чувства. Трябва да съм го наследил от майка ми.