Излезе ново издание със събраните стихотворения на големия поет Христо Фотев. Христо Фотев (25.03.1934 – 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като „море“, „любов“ и „Бургас“. Още дебютната му стихосбирка “Баладично пътуване” (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати – роден в Истанбул, живял в бежанската махала на Бургас, плавал с риболовен кораб, работил като художник в стенописно ателие и като редактор на фабрична многотиражка, а след това - вече като член на СБП - става драматург на бургаския театър “Адриана Будевска” и главен редактор на литературния алманах “Море”. Автор е още на стихосбирките „Лирика“ (1965), „Обещание за поезия”, „Литургия за делфините”, „Спомен за един живот”, „Венецианска нощ“ и „Словесен пейзаж”. Удостоен е с няколкократно с Литературната награда на Бургас и с приза “Златен Пегас”, а посмъртно на името му е учредена Национална награда за поезия, връчвана на рождения ден на поета. Настоящият том събира всичките му творби, дори онези, които не са били включвани в книжни сбирки, а са били публикувани единствено в периодичния печат.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Атракционен двуетажен автобус ще върви ...
бТВ Синема 21 април 21:00ч.
Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Ли Карл Мьорк Фарес Фарес Assad Соня Рихтер Мерит
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!