Торосян и Кънев със спектакъл за втория шанс

Как пишман тарикат – охранител в голяма търговска верига за хранителни продукти, флиртува с по-засуканите клиентки и се опитва да упражни над тях нищожната власт, която му е дадена? Какво означава да сънуваш кенгуру, което идва с теб на риба, а после се присламчва и ти задига улова? А каква е символиката на имената и буквите в тях, и в частност на гордо звучащото име Аспарух?

Отговор на тези и още много екзистенциални въпроси ще ви даде героят от едноименния моноспектакъл – „Аспарух“, който в края на миналата седмица имаше премиера в миниатюрния арт център „Хралупата“ – бутик за думи, образи и смисъл, на столичната улица „Стефан Караджа“ 22, където ще се играе и по-нататък, понякога по два пъти дневно.

Автор на пиесата и сценичната реализация е универсалният боец Ованес Торосян: драматург, актьор, режисьор, автор на театрална музика – на различни неща в различни проекти, а понякога и в един и същ. В случая обаче той остава само зад импровизираните кулиси, а пред очите на шепата изкушени зрители е един друг отличен млад актьор – Александър Кънев (възпитаник на проф. Ивайло Христов с номинация „Аскеер 2019“ за изгряваща звезда).

Аспарух е редови столичен аутсайдер, който говори с жаргона на софийските квартали, но някъде в чекмеджетата има диплома по философия с втора специалност феноменология. Той е малкият самотен човек (в страната на битовите проблеми, добавя авторът), който не може и не иска да се интегрира в системата и води непрекъсната борба да я прецака, но по-често тя прецаква него. Защо живее като маргинал? Може би защото не иска да е още една тухла в стената, от интелектуална леност или поради липса на характер...

Много варианти са възможни, но резултатът е един: Аспарух все губи – работата си, жилището си, на път е да загуби и достойнството си. Тогава съдбата му подарява невероятен втори шанс. Чудесно разказана човешка история за липсата на късмет или неспособността ти да го предизвикаш и за втория шанс, който ти се дава – да бъдеш по-добър, да се вгледаш в хората около теб не с подозрение, а с обич. Не е за изпускане.

Снимка: Личен архив Александър Кънев