Щях да затворя ЦСКА и Левски, ако бях Политбюро

След като гледах "вечното дерби" през уикенда, твърдо съм убеден, че

решението, с което Политбюро на ЦК на БКП беше затворило (за съжаление

временно) ЦСКА и Левски преди 30 години е било напълно правилно. Такива

жалки пародии на футболни клубове с претенции за грандове не може да

има. А навремето, бях на 8, никак не смятах за справедливо това, защото

бях левскар.

Грозен футбол на махленско ниво, неандерталски прояви от селска кръчма

на терена, 8 абсолютно заслужени червени  картона, вследствие на всичко

това и дружен бой за финал в събота вечер. Какво повече да каже човек,

за да обясни правдивостта на едно подобно решение?!

Не бива да подминаваме и ръководителите. Изглежда, във футбола е като в

политиката. Цивилизованите страни, дори с оперетни държавни глави, си

вървят по мед и масло. Така е и при футболните им клубове. В случаи като

нашия обаче нещата никак не се получават по този начин.

Защо успява Лудогорец и защо все повече всички ставаме фенове на

разградския клуб, който до преди 2 и половина година не го знаеха дори

най-запознатите? Защото има интелигентен и стабилен президент, който не

страда от мания за величие, има професионален треньор, който не е

комплексиран, и има истински отбор, в който липсват чалга звезди и който

не блести във фолклубовете, а по европейските стадиони.

Защо не успяват Левски и ЦСКА? Въпросът е риторичен - положението е

точно обратното на това в Лудогорец. После как няма да викат на колегите

си: "Турци сте". Друго не им остава...

Какво да се прави, както е питал другарят Ленин! Първата крачка е Левски

да се освободи от Батков, а ЦСКА - от Лупи (който не се води президент,

но си е главен художествен ръководител на червените). После да си

намерят треньори, които работят, а не изпадат в емоционални изблици и

медийни кавги.

И най-важното - да вземат да съберат футболисти, не банда без команда. С

манекени като Божинов, както се доказа, далеч няма да се стигне.